Сред пророчествата, приписвани на Преподобна Стойна, има едно, което за българин звучи почти невъзможно да бъде подминато. Не става дума за далечна планета или векове след нас. Става дума за земята под краката ни. В разпространяваната версия Стойна вижда бъдеще, в което река Струма става огромна — сравнявана е с Дунав — а Бяло море се приближава до България. Този мотив се повтаря в редица по-късни публикации за българските ясновидци и пророчества.
За хората от района това е особено силна картина. Златолист се намира в Югозападна България. Струма минава през същата част на страната и продължава на юг към Егейско море. Стойна живее в свят, в който тази география е позната не от сателитни карти, а от пътища, планини, реки и разкази.
И въпреки това пророчеството не говори за политическа граница.
ГОВОРИ ЗА ПРОМЯНА НА САМАТА ЗЕМЯ.
В други разпространявани текстове картината се разширява — силни трусове, събуждане на вулкани, прах в небето, планини, които се променят, огромни водни маси, които заемат нови пространства. Това вече прилича на свят, в който познатата география е разрушена и пренаредена.
И тук можем да върнем историята към „втората Луна“.
Ако я четем като една обща визия, получаваме последователност: небесно тяло се появява край Земята; океаните се разместват; земната кора се разтърсва; водата заема нови територии; хората са принудени да живеят по различен начин.
А после идва „плаващият град“.
Може би това не са отделни пророчества.
МОЖЕ БИ ТЕ СА ЕДНА И СЪЩА КАРТИНА, РАЗКАЗАНА НА ЧАСТИ.
Свят след огромна промяна.
Свят с ново небе.
Нови брегове.
И човечество, което трябва да намери друго място за живот.
Защото в следващите думи, приписвани на Стойна, човекът вече не гледа Космоса от Земята.
Той тръгва към него.
И този път част от хората няма да се върнат.
Източници
Текстове и разкази, приписвани на Преподобна Стойна
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 05 от 07 · поредица
