АКО МАШИНИТЕ ВЪРШАТ РАБОТАТА ТИ — КОЙ ЩЕ ТИ ПЛАЩА ДА ЖИВЕЕШ?

Най-странното бъдеще може да не е това, в което хората нямат пари. Може да е това, в което получават пари всеки месец, въпреки че икономиката все по-малко се нуждае от труда им.

Между 2020 и 2023 г. OpenResearch провежда голям американски експеримент с безусловни парични плащания. Хиляда души с по-ниски доходи получават по 1000 долара месечно в продължение на три години, а контролна група от две хиляди души получава по 50 долара. Получателите работят средно с около 1,3 часа седмично по-малко и са средно с около два процентни пункта по-малко вероятно да бъдат заети. Това е конкретен експеримент с парични плащания — не доказателство как би функционирало общество, в което роботите вършат масово човешкия труд.

Но разговорът вече не е само академичен. Още през 2021 г. Сам Алтман пише, че ако AI увеличава производителността и измества все повече работа, обществото ще трябва да мисли как богатството от капитала да достига до повече хора. IMF също моделира сценарии, в които роботите повишават производството, но същевременно могат да засилят неравенството, ако собствеността върху машините остане концентрирана.

И тук се сменя целият въпрос.

Днес получаваш пари основно защото някой има нужда от труда ти.

Но какво става, ако машината произвежда, а човекът остава необходим най-вече като потребител?

ПАРИТЕ ТРЯБВА ДА СТИГНАТ ДО НЕГО ПО НЯКАКЪВ ДРУГ НАЧИН.

Това може да стане чрез нови професии. Чрез по-кратка работна седмица. Чрез доход от собственост. Чрез дивиденти, данъци, социални плащания или модели, които днес още не са масови. Няма един неизбежен отговор.

Но има огромна разлика между две версии на едно и също бъдеще.

В първата милиони хора притежават част от автоматизирания капитал — акции, фондове, пенсионни активи, собствени компании или други форми на участие. Ако роботите произвеждат повече, стойността се разпределя през собствеността.

Във втората малък брой компании притежават машините, инфраструктурата, данните и изчислителната мощ, а останалите получават част от произведеното чрез система от плащания.

И в двете версии можеш да имаш пари.

НО САМО В ЕДНАТА ПРИТЕЖАВАШ ЧАСТ ОТ МАШИНАТА, КОЯТО ГИ СЪЗДАВА.

Това е причината базовият доход да е много по-интересна тема от лозунга „ще получаваме пари без да работим“. Истинският въпрос е какво става с икономическата независимост, когато трудът вече не е основният ти актив.

Човекът, от когото фабриката има нужда, може да смени работодателя. Може да поиска по-висока заплата. Може да напусне. Може заедно с други хора да спре производството.

Човекът, от когото фабриката вече няма нужда, има различна позиция. Неговата сигурност зависи не от това колко необходим е за системата, а от правилата, по които произведеното богатство стига обратно до него.

И тук идва следващият обрат. Не е необходимо някой да ти отнеме всичко. Възможно е просто все повече неща около теб да престанат да бъдат купувани и да започнат да бъдат използвани като услуга.

Тогава може да живееш удобно, да имаш достъп до почти всичко и въпреки това да притежаваш все по-малко от инфраструктурата, която прави този живот възможен.

УДОБСТВОТО И НЕЗАВИСИМОСТТА НЕ СА ЕДНО И СЪЩО.

В следващата част: КАКВО СТАВА, АКО МОЖЕШ ДА ИЗПОЛЗВАШ ВСИЧКО — НО ВСЕ ПО-МАЛКО ОТ НЕГО Е ТВОЕ?