РОБОТЪТ НЕ СТАЧКУВА. И ТОЧНО ТОВА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО.

На 30 декември 1936 г. работници в General Motors окупират Fisher Body Plant No. 1 във Flint, Michigan. Те не разрушават машините. Не превземат компанията. Правят нещо по-просто.

СПИРАТ ПРОИЗВОДСТВОТО.

Стачката продължава 44 дни и завършва с признаването на United Auto Workers като представител на стачкуващите служители. Историческата сила на подобна стачка идва от един прост факт: компанията може да притежава сградата, машините и марката, но без работници автомобилите не излизат през портала.

Деветдесет години по-късно започваме да строим технология, която променя точно това уравнение.

Днешният Figure не може да управлява сам автомобилен завод. Digit не може да върши всяка работа в склад. Atlas още не е универсален заместител на човека. Но вече виждаме реални внедрявания с хиляди часове работа, десетки хиляди повторения и задачи, които до вчера изискваха човек.

И тук най-интересното качество на робота не е скоростта.

НЕ Е НУЖНО ДА ГО УБЕЖДАВАШ ДА ДОЙДЕ НА СМЯНА.

Машината няма синдикат. Няма семейство. Няма желание за увеличение. Не се ядосва на началника и не решава да напусне в петък вечер. Това не означава, че е безплатна или безпроблемна. Може да се повреди. Иска електричество, резервни части, сервиз, инженери, софтуер и безопасна среда. Но това са технически и икономически проблеми.

Не преговори.

Представи си фабрика с 10 000 универсални робота. Ако една машина се повреди, сменяш единицата. Ако търсенето се увеличи, добавяш още. Ако една задача се промени, актуализираш процеса и обучението. Това е бъдещ сценарий, не днешна масова реалност. Но ако роботите станат достатъчно надеждни и евтини, именно тук се променя не просто пазарът на труда.

ПРОМЕНЯ СЕ БАЛАНСЪТ НА СИЛАТА.

Защото в индустриалната история работникът може да каже: „Без нас линията няма да тръгне.“ В достатъчно автоматизирана система това изречение става по-слабо.

Икономистите на IMF от години предупреждават, че ако роботите станат близки заместители на човешкия труд, производителността може да расте, но собствениците на капитал да получават все по-голям дял от дохода. Това е модел при конкретни допускания, не сигурна прогноза. Но въпросът му е много реален: какво става, ако машината вече не е просто инструмент на работника, а негов конкурент?

При класическата фабрика собственикът зависи от хората, защото без тях капиталът стои неподвижен.

При автоматизираната фабрика капиталът започва сам да извършва част от труда.

СОБСТВЕНИКЪТ НЕ ПРОСТО КУПУВА ОБОРУДВАНЕ.

ТОЙ КУПУВА СПОСОБНОСТТА ПРОИЗВОДСТВОТО ДА ПРОДЪЛЖИ БЕЗ ЧОВЕШКО „ДА“.

И тук роботиката влиза в още по-чувствителна област. Защото човекът има още едно място, на което отказът му има огромно значение.

Не само фабриката.

Опасната мисия. Полицията. Армията. Мястото, където някой трябва да рискува живота си и понякога да реши, че няма да изпълни заповедта.

Машините вече започват да влизат и там.

В следващата част: КАКВО СТАВА, КОГАТО РОБОТЪТ ВЛЕЗЕ ПРЪВ ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА КАЖЕ „НЕ“?