Според случаите на Майкъл Нютън душите не прекарват вечността само в прераждане, почивка и срещи със своите водачи. След достатъчно много животи някои достигат етап, в който започват да изпълняват определена работа в духовния свят. И според описанията тези „професии“ са много по-разнообразни, отколкото просто да станеш духовен водач.
Case 54 е жена, която според Нютън наскоро е достигнала ниво III след хиляди години въплъщения на Земята. В настоящия си живот тя работи като учител на деца с обучителни затруднения, а под хипноза се връща към момент в духовния свят, който описва почти като дипломиране. През последните приблизително 1000 години според нея е работила върху един основен проблем: да не позволява страхът, болката и отношението на другите да определят собствената ѝ стойност.
Когато Съветът преценява, че е преминала този урок, тя не получава просто поздравление.
ПОЛУЧАВА ЦЕРЕМОНИЯ ПО „ЗАВЪРШВАНЕ“.
Жената вижда около 12 учители и близо 40 души, които също са готови да преминат към следващото ниво. Но от старата ѝ духовна група са само трима. Останалите още не са готови. Именно тук Нютън въвежда една от интересните идеи в системата си — души, които започват развитието си заедно, не напредват задължително с еднаква скорост.
Той дава огромни времеви разлики. Според неговите случаи някои души могат да останат в първоначалната си група около 50 000 години, преди да преминат към междинно ниво, докато малък процент достигат подобен етап за около 5000 години. Това не е състезание в човешкия смисъл. По-скоро различните души според Нютън се справят с определени уроци с различна скорост.
По време на церемонията всеки от завършващите получава нещо, което пациентката възприема като свитък. Не диплома с оценка, а личен запис на препятствията, които са му отнели най-много време да преодолее. След това завършващите започват да се срещат с други души със сходни способности и интереси и постепенно преминават към обучение за конкретна работа.
А първата задача на жената от Case 54 е удивително близка до професията ѝ на Земята.
ДА СЕ ГРИЖИ ЗА НАЙ-МЛАДИТЕ ДУШИ.
Тя сравнява работата с отглеждането на цветя от семена. Не можеш да издърпаш растението нагоре, за да порасне по-бързо. Нужни са търпение, нежност и разбиране на момента, в който трябва да помогнеш и момента, в който трябва просто да оставиш развитието да се случи.
Но кой определя „професията“? Според Нютън участват поне три фактора: естественият талант на душата, представянето ѝ през предишните животи и собственото ѝ желание. Специализираните групи не са затворени клубове. Една душа може да започне обучение, да се окаже неподходяща за него и да се откаже, а друг кандидат да заеме мястото ѝ.
И тук Нютън стига до нещо, което първоначално не очаквал.
НЕ ВСИЧКИ НАПРЕДНАЛИ ДУШИ СТАВАТ ДУХОВНИ ВОДАЧИ.
В случаите си той описва Dreammasters, спасители на изгубени души, пазители на неутралността, специалисти по възстановяване, Архивисти, души, работещи с животни, музикални директори, Gamekeepers и специалисти, които се занимават с новосъздадени души. Тоест духовният свят в разказите му започва да прилича не на място за безкрайна почивка, а на огромна система от различни функции.
И една от тези професии е особено странна.
Учител, чийто ученик никога не е бил човек.
Всъщност никога не е бил нищо физическо.
Защото този учител получава новата душа още ПРЕДИ първото ѝ въплъщение.
В следващата част: КОЙ ОБУЧАВА ДУШИТЕ, КОИТО НИКОГА ДОСЕГА НЕ СА БИЛИ ЖИВИ — И ЗАЩО НЮТЪН ОПИСВА 11 ОТ ТЯХ КАТО НЕПОСЛУШНИ ДЕЦА?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 01 от 07 · поредица
