ТЕ СЪЗДАВАТ НОВО ЖИВОТНО, ЗА ДА СПАСЯТ ЕКОСИСТЕМА НА ПЛАНЕТА С 4

ТЕ СЪЗДАВАТ НОВО ЖИВОТНО, ЗА ДА СПАСЯТ ЕКОСИСТЕМА НА ПЛАНЕТА С 4 ЛУНИ

Case 59 е един от най-необичайните случаи в тази част от книгата. Пациентката, която Нютън нарича Kala, твърди, че се обучава да проектира живи организми. Последната ѝ задача е на свят, наречен Jaspear — планета малко по-голяма от Земята, с по-малки океани, полутропичен климат и четири луни.

Според описанието Jaspear се намира в двойна звездна система. Има близка гореща жълта звезда и по-далечна голяма червена. Но проблемът не идва от звездите или климата. Местно растение, подобно на агресивна лоза, започва да се разпространява прекалено бързо и задушава други растения, с които сухоземните животни се хранят.

Нютън предполага очевидното решение: унищожете лозата.

Kala казва не.

РАСТЕНИЕТО Е ЕСТЕСТВЕНА ЧАСТ ОТ ПЛАНЕТАТА. ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН БАЛАНСЪТ, НЕ ДА БЪДЕ ИЗТРИТ ЕДИН ВИД.

Решението е да бъде създадено животно, което може да изяжда огромни количества от растението. Наричат го Rinucula. Но дизайнерите не започват от нулата — на Jaspear вече съществува малко четирикрако тревопасно и именно него използват като основа.

Екипът на Kala включва шестима обучаващи се и двама старши Masters of Design. Според разказа те променят молекулярната химия и генетичните характеристики на съществуващия вид, за да ускорят огромна еволюционна промяна. Когато Нютън директно пита дали това означава промяна на генетичния код, Kala обяснява, че тя сама не би могла да го направи — необходима е комбинираната работа на целия екип и уменията на двамата старши специалисти.

Целта е промяна, която естественият подбор би извършвал много бавно, да бъде постигната в рамките на едно поколение. Нютън пита колко време отнема целият процес.

ОКОЛО 50 ЗЕМНИ ГОДИНИ. ЗА ТЯХ — ПОЧТИ КАТО ЕДИН ДЕН.

Готовата Rinucula според Kala е приблизително колкото кон. Има четири крака с копита, дълга червеникаво-кафява козина, голяма челюст и извита муцуна, която ѝ позволява да поглъща огромни количества от проблемната растителност. Въпреки размера си животното е кротко и няма естествени хищници.

Но това създава втори проблем. Ако пуснеш голям тревопасен вид без хищници, който постоянно се храни, той самият може да се превърне в следващата екологична катастрофа. Според Kala дизайнерите предвиждат точно това и ограничават скоростта на размножаване. Популацията трябва да бъде достатъчно голяма, за да контролира лозата, но не и да унищожи останалата растителност.

Крайният резултат според регресионния разказ е възстановен баланс — Rinucula намалява агресивното растение, а другите тревопасни отново получават достъп до храната си.

Този случай не установява съществуването на Jaspear или Rinucula. Но показва колко конкретно Нютън описва идеята за „професиите“ на душите — не просто титли, а обучение, екипи, грешки, старши специалисти, полеви задачи и различни нива на отговорност.

А СЛЕДВАЩАТА ПРОФЕСИЯ ИМА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ЗА РАБОТНО МЯСТО.

Тези души не строят планети. Те ги търсят. Пътуват до други физически светове, изследват ментални реалности и според Нютън дори преминават между различни измерения.

Понякога водят и други души със себе си.

Не на обучение.

А на нещо, което изненадващо прилича на ваканция.

В следващата част: BROOEL — ЗАЩО СПОРЕД НЮТЪН НЯКОИ ДУШИ ХОДЯТ НА „ПОЧИВКА“ НА ДРУГА ПЛАНЕТА МЕЖДУ ДВА ЖИВОТА?