Майкъл Нютън ги нарича Nursery Teachers — учители в своеобразна „детска градина“ за души. Това са напреднали души, които започват собствената си кариера като учители, но учениците им са необичайни: те още не са започнали цикъла на физическите въплъщения. Според Нютън новосъздадената душа не се появява и веднага не се изпраща в човешко тяло, а Земята е описвана като прекалено трудна школа за подобен първи шок.
В един от случаите млада душа си спомня как преди първото си въплъщение посещава Земята само като дух заедно с други начинаещи и учител. Те не се раждат тук. Наблюдават средата и се учат да усещат магнитните вибрации на планетата, като се опитват да ги съчетаят със собствената си енергия. Целта според разказа е предварително да усетят какво означава да съществуваш във физическа реалност.
Но Case 55 е много по-странен.
НЮТЪН ПОПАДА НА ГРУПА ОТ 11 НОВОСЪЗДАДЕНИ ДУШИ.
Пациентът ги описва като единайсет малки бели светлини. Енергията им изглежда по-малка, по-къса и разпръсната от тази на по-развитите души. Но още по-интересно е поведението им — вместо древни мъдри същества, които спокойно слушат урока, тези души летят във всички посоки, шегуват се, правят си номера и трудно задържат вниманието си.
Учителят не работи сам. Има още двама помощници от различни духовни групи, а когато Нютън пита какво ги е подготвило за подобна професия, отговорът е свързан с предишните им земни животи. Те са били учители, лечители и духовници — професии, при които са били необходими чувствителност, търпение и способност да работят с хора, без да ги пречупват.
Истинското изпитание започва, когато младите души вече получат тела. Нютън описва друга учителка със седем ученици, които тя представя почти като безнадеждни шегаджии. Те искат приятни животи, красиви тела, забавления и възможно най-малко трудни уроци. Не приемат сериозно последствията от решенията си и според учителката все още се държат като деца.
Други духовни учители предпочитат строга дисциплина.
ТЯ ПРАВИ ТОЧНО ОБРАТНОТО.
Дава им повече свобода, нежност и любов. Колегите ѝ дори я обвиняват, че ги разглезва, но тя защитава метода си: ако прекалено рано натовари младата душа с тежки изпитания и унищожи увереността ѝ, развитието може да се забави още повече. Ако запази самочувствието ѝ, съзряването може да настъпи по-късно, но последвалият напредък да бъде много по-голям.
Получава се странна картина — вечна душа, която въпреки това може да бъде незряла, импулсивна и непослушна. И учители, които дори спорят помежду си дали тя трябва да бъде възпитавана строго или внимателно.
Но следващата професия не работи с новородени души.
Работи с една от най-трудните характеристики на интелигентния живот.
МОРАЛА.
Нютън среща 26-годишен мъж, когото първоначално погрешно приема за бъдещ дизайнер на живи организми. Пациентът го поправя.
„Не съм дизайнер.“
Обучава се за Ethicist.
В следващата част: ЗАЩО СПОРЕД НЮТЪН ИМА ДУШИ, ЧИЯТО ПРОФЕСИЯ Е ДА ИЗУЧАВАТ МОРАЛА НА ЦЕЛИ ИНТЕЛИГЕНТНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 02 от 07 · поредица
