МОЖЕЛИ ЛИ СА ДА НАПРАВЯТ ТИТАНОВ ВОЙНИК ПРЕЗ 1936 Г.?

Днес титанът е един от най-подходящите материали за медицински импланти. Лек е, здрав е, устойчив е на корозия и човешкото тяло обикновено го понася добре. Използва се в стави, винтове, пластини, зъбни импланти и сложни конструкции, които могат да останат в тялото с години. Но през 1936 г. това не е стандартна хирургична технология. Първите известни изследвания, които показват добрата му съвместимост с костта, се появяват около 1940 г. Масовото хирургично приложение идва значително по-късно, а самото производство и обработка на титан през 30-те и 40-те години са далеч по-трудни от днес.

Точно тук легендата има сериозен технически проблем. Да поставиш една експериментална метална пластина е едно. Да заменяш части от дълги кости, да изграждаш ставни механизми и да го правиш при стотици хора е съвсем друго. Нужни са материал, хирургична техника, стерилност, контрол на инфекции и следоперативна грижа, които правят идеята за 300 успешно модифицирани войници изключително трудна за приемане.

НО ЛЕГЕНДАТА НЕ ТВЪРДИ, ЧЕ 300 ДУШИ СА СТАНАЛИ ТЕРМИНАТОРИ.

ТЯ ТВЪРДИ, ЧЕ 300 ДУШИ СА ВЛЕЗЛИ В ПРОГРАМАТА.

И тук историята става по-мрачна. Един експеримент не трябва да бъде успешен, за да е съществувал. Ако огромна част от участниците умират или остават инвалидизирани, това не означава, че някой не е опитал. XX век е пълен с реални примери за държавни и военни човешки експерименти, които днес изглеждат немислими. Няма доказателство, че точно тази програма е съществувала, но техническата невъзможност не е толкова проста, колкото изглежда. Отделни идеи са били на границата на тогавашната наука; проблемът е мащабът.

И ако титановата част изглежда изпреварила времето си, вторият елемент от легендата звучи още по-невъзможно: златни електроди в мозъка, които трябва да потиснат болката.

Само че това, което медицината ще започне да прави след войната, е тревожно близко до самата идея.