Накрая остават две напълно различни картини. В първата историята за съветските терминатори е модерна легенда. Някой взема реални технологии — титан, протези, мозъчни електроди — връща ги назад във времето и ги свързва с измислен американски историк, неоткриваем скелет и секретна програма от 300 души. Повторена достатъчно пъти, легендата започва да изглежда като забравена глава от историята. Това е напълно възможно и липсата на първични документи е огромен проблем.
Във втората картина зад легендата има някакъв реален, но много по-малък експеримент. Не 300 успешни супервойници. Не армия от киборги. А ранни военни опити с импланти, метални конструкции, контрол на болката или хирургични техники, които не са стигнали до масово приложение. Доказателство за това също нямаме. Но знаем, че почти всички основни идеи в историята по-късно стават реални технологии.
ТИТАНОВИ ИМПЛАНТИ — РЕАЛНИ.
МОЗЪЧНИ ЕЛЕКТРОДИ — РЕАЛНИ.
НЕВРОСТИМУЛАЦИЯ — РЕАЛНА.
ИЗКУСТВЕНИ СТАВИ — РЕАЛНИ.
Това, което не е доказано, е съчетаването им в секретна съветска военна програма още преди Втората световна война.
Но идеята за „подобрен войник“ никога не изчезва. По-малко болка. По-бързо възстановяване. По-голяма издръжливост. Екзоскелети. Протези. Невротехнологии. Интерфейс между мозък и машина. Днес тези неща имат модерни научни имена. Преди 80 години биха звучали като „супервойник“.
И МОЖЕ БИ ТОВА Е НАЙ-СТРАННОТО В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ.
НЕ ЧЕ ЛЕГЕНДАТА Е ДОКАЗАНА.
А ЧЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ДНЕС РЕАЛНО СЕ ДВИЖИ КЪМ НЕЩА, КОИТО НЯКОГА БИХМЕ НАРЕКЛИ ФАНТАСТИКА.
А СССР има още една легенда. Този път не за метал в костите и не за електроди срещу болката. Според нея съветските военни събрали цяло подразделение от хора, които трябвало да намират цели, да получават информация и да влияят на противника без оръжие.
Само с ума си.
Наричат го БАТАЛЬОН 14.
Източници
Потребителски архив / готов текст от Gmail
Публикувано по предоставения авторски текст.
Част 07 от 07 · поредица