НЮТЪН ТВЪРДИ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА „КНИГА“ С ЦЕЛИЯ ТИ ЖИВОТ — ВКЛЮЧИТЕЛНО ПЪТИЩАТА, КОИТО НЕ СИ ИЗБРАЛ Майкъл Нютън действително използва израза Akashic Records — Акашови записи. Това е важно, защото връзката между неговите регресии и тази стара езотерична идея не е добавена по-късно от читатели. В „Destiny of Souls“ той обсъжда представата за универсална памет, в която остават следи от действия, мисли и преживявания. Само че пациентите му описват нещо по-конкретно. Не безкраен облак от информация. БИБЛИОТЕКА. Според Нютън различни хора под регресия независимо описват огромно правоъгълно помещение. Стени, покрити с книги. Дълги маси, които сякаш изчезват в далечината. Души, седнали отделно и изучаващи собствените си записи. Някои са с водачите си. Други работят сами. И има специализирани същества, които той нарича Archivists — Архивисти. Тяхната задача според разказите не е да съдят. Те намират точно определена книга, живот или времева линия, която душата трябва да разгледа. Но Нютън добавя много странно уточнение: библиотеката може изобщо да НЕ е буквална библиотека. Ако същата информация бъде възприемана от интелигентно същество от воден свят, което никога не е виждало книги, според него умът му вероятно би превел същото място като басейн, водна зала или съвсем различна структура. Тоест книгата може да е интерфейс. А библиотеката — начин човешкият ум да преведе нещо, което иначе не би могъл да разбере. И КАКВО ИМА ВЪТРЕ? Миналите действия. Причините. Последствията. Но според Нютън има и нещо по-неочаквано: бъдещето не е записано като една завършена история. То се появява като множество вероятности, някои по-силни, други по-слаби. Той дори предполага, че земната идея за Акашовите записи може да е остатък от това, което душата според пациентите му познава между въплъщенията. Това е негова интерпретация, не независимо доказан механизъм. Истинската странност обаче започва, когато човек отвори книгата. Страниците не стоят неподвижно. Те вибрират. Образуват триизмерни сцени. Времето може да бъде връщано назад, ускорявано и спирано. А В НЯКОИ СЛУЧАИ ДУШАТА ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ ВЪТРЕ В СЦЕНАТА. Тогава вече не говорим за библиотека. Говорим за нещо, което прилича на машина за преживяване на собственото ти време. В следващата част: UNTHUR ОТВАРЯ СОБСТВЕНАТА СИ КНИГА — И СТРАНИЦАТА ЗАПОЧВА ДА ОЖИВЯВА ПРЕД НЕГО.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 01 от 07 · поредица
