СЛЕД СМЪРТТА ТОЙ СТАВА ДЕТЕТО, КОЕТО САМ Е ТОРМОЗИЛ

СЛЕД СМЪРТТА ТОЙ СТАВА ДЕТЕТО, КОЕТО САМ Е ТОРМОЗИЛ Отново се връщаме към Case 30 и Unthur. В последния си живот той описва себе си като човек с агресивен модел, започнал още в детството. След смъртта водачът му Fotanious го отвежда до библиотеката, а Архивистката отваря неговата Книга на живота. На страницата се появява училищен двор. Unthur веднага разбира какво гледа. Като дете е бил побойник. Нападал е по-малки деца, удрял ги е и ги е замерял с камъни, когато възрастните не наблюдават. Но този път той не остава зрител. Част от енергията му според разказа „влиза“ в страницата. И сцената става реална. UNTHUR ОТНОВО Е ДЕТЕ — НО НЕ Е СЕБЕ СИ. Той се оказва в ролята на по-малкото момче. Вижда двора през неговите очи. Чува околните звуци. Усеща страха. А човекът, който го напада, е собственото му детско „Аз“. Под хипноза пациентът реагира физически на преживяното. След това сцената се променя отново. Unthur пак е в собственото си тяло, но сега другите деца започват да го замерят с камъни. Нютън прекъсва сцената и го връща в библиотеката. Задава важен въпрос: Това действително ли се е случило? Unthur казва: Не. Втората версия никога не е била част от реалния земен живот. СЦЕНАТА Е ПРОМЕНЕНА НАРОЧНО. Това означава, че Книгата според този случай не е просто архив. Тя може да създава обучителна симулация — да вземе реално действие и да смени ролите, за да бъде преживяна причинно-следствената връзка отвътре. Не съдия казва: „Ти беше лош.“ Самият човек усеща какво е създал. И едва след това Unthur започва да разбира и другата половина на историята — собствената си агресия. Според него като дете е живял със страх от баща си, а част от насилието към по-слабите е било негов начин да разтовари този страх. Нютън не представя това като оправдание. По-скоро като втората част от урока: Какво направи? И защо го направи? КНИГАТА НЕ Е ОБВИНИТЕЛ. ТЯ Е ОГЛЕДАЛО. Според Нютън има два основни начина за работа със записите. При единия душата наблюдава сцените отвън. При другия влиза в тях и преживява ситуацията от различна перспектива. И ако книгата може да реконструира миналото и дори да създаде вариант, който никога не се е случил… тогава идва очевидният въпрос. Може ли да покаже бъдещето? Unthur отговаря: Да. Но не по начина, по който бихме очаквали. В следващата част: НЮТЪН: БЪДЕЩЕТО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ — НО НИЩО ОТ ВИДЯНОТО НЕ Е ГАРАНТИРАНО.