AMY ВИЖДА ТРИ ЖИВОТА, КОИТО НИКОГА НЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ

AMY ВИЖДА ТРИ ЖИВОТА, КОИТО НИКОГА НЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ Книгата отново показва езерото през 1860 г. Но този път Amy се обръща и се връща вкъщи. От този момент Нютън описва три алтернативни линии — три възможни бъдеща, които никога не стават част от реалната ѝ история. В първата Amy казва истината на майка си Iris. Признава, че е бременна от Thomas. Майка ѝ първо реагира гневно. После плаче. Накрая прегръща дъщеря си. Семейството взима трудно решение — напускат селото и представят Amy като млада вдовица. Те губят много. Стават още по-бедни. Но Amy остава със семейството си. Години по-късно се омъжва за по-възрастен мъж, а дъщеря ѝ пораства. ТОВА НЕ Е ПРИКАЗЕН КРАЙ. НО Е ЖИВОТ. После книгата показва втория вариант. Този път родителите ѝ отказват да напуснат селото. Дават ѝ малко пари и я изпращат сама в London. Случва се точно онова, от което Amy се е страхувала. Животът е тежък. Тя остава бедна и трябва сама да се справя в град, който не познава. Архивистът не ѝ показва тази линия, за да каже: „Виж, всичко щеше да бъде прекрасно.“ Точно обратното. ЧАСТ ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ БЪДЕЩЕТА СА ЛОШИ. Но има огромна разлика — те продължават отвъд момента, който Amy е възприела като абсолютен край. После идва третата линия. Семейството отново решава, че трябва да напусне дома. Но вместо към London, Amy заминава с пътуващ търговец. Той ѝ дава месингов пръстен, за да може да се представя за вдовица, и ѝ помага да намери работа при семейство в друго населено място. Amy никога не се омъжва. Но детето ѝ пораства здраво. Точно тук случаят става важен за начина, по който Нютън разбира свободната воля. Библиотеката не показва една „правилна“ съдба. Показва множество последствия. Една линия е по-добра. Друга е много тежка. Трета е съвсем различна. Посланието не е: „Всичко щеше да бъде прекрасно.“ А: НЕ СИ ЗНАЕЛА КАКВО ОЩЕ Е ВЪЗМОЖНО. Според случая Amy стига до извода, че е приключила живота си твърде рано. Нютън пише, че между този живот и следващото ѝ въплъщение минават приблизително сто години. А в сегашния си живот тя отново попада в ситуация с ранна бременност. Само че този път прави друго. Търси помощ. Случаят не доказва, че алтернативните линии съществуват обективно. Той е част от регресионната система на Нютън. Но поставя един много човешки въпрос: КОЛКО РЕШЕНИЯ В ЖИВОТА ВЗИМАМЕ, ДОКАТО ВИЖДАМЕ САМО ЕДИН ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ИЗХОДИ? А Книгите на живота според Нютън могат да правят и нещо още по-тежко. Да сменят мястото ти в собствената история. В следващата част: UNTHUR ВЛИЗА В ТЯЛОТО НА ДЕТЕТО, КОЕТО НЯКОГА Е ТОРМОЗИЛ — И УСЕЩА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА.