ПИЛОТЪТ, КОЙТО ВИЖДА ЛЕТИЩЕТО ЧЕТИРИ ГОДИНИ В БЪДЕЩЕТО

1935 година. Victor Goddard е опитен офицер от Royal Air Force. Лети над Scotland с Hawker Hart и минава над старото Drem Airfield. Мястото е практически изоставено — тревата е висока, постройките са занемарени, няма активна авиационна дейност. Goddard го вижда със собствените си очи и продължава полета.

На връщане времето се влошава. Самолетът влиза в силна буря с необичайни жълто-кафяви облаци. Goddard губи височина и се опитва да се ориентира. После облаците внезапно се разкъсват.

Под него отново е Drem.

Само че това вече не е същото летище.

Hangars са ремонтирани. Тревата е окосена. Площадката изглежда чисто нова. Goddard твърди, че вижда пет яркожълти самолета, четири biplanes и един monoplane, който не разпознава. Механици работят около тях със сини гащеризони. Самолетът му прелита едва на десетки метри над хората, но според него никой дори не поглежда нагоре. После яркото слънце изчезва и той отново влиза в същата буря.

Проблемът е, че през 1935 г. описанието изглежда грешно. RAF trainers обикновено не са боядисани по начина, който Goddard описва. Сините работни гащеризони също не са това, което очаква да види. А непознатият monoplane изглежда особено странно.

След няколко години обаче Drem е възстановено и отново влиза в активна служба. RAF въвежда жълтото като силно видим training colour, използват се monoplanes като Miles Magister, а сините работни облекла вече не изглеждат необичайни. Именно тези по-късни съвпадения превръщат разказа в класическа история за предполагаем time slip към бъдещето.

Но има един много важен детайл. Goddard публикува историята подробно десетилетия след самото събитие, включително в книгата Flight Towards Reality от 1975 г. Тоест не разполагаме с независим запис от 1935 г., който да доказва, че всички конкретни подробности са записани **преди** бъдещото Drem да стане реалност.

И въпреки това свидетелят не е случаен човек. Goddard по-късно достига чин Air Marshal и заема високи позиции в RAF през Втората световна война.

Най-интересната част обаче е как описва усещането.

Не като сън.

Не като видение.

Той твърди, че летището е изглеждало напълно физическо.

Реално.

За секунди неговият самолет сякаш е прелетял през място, което съществува...

но още не съществува **тогава**.

Следващият случай е още по-труден за обяснение, защото няма един свидетел.

Има четирима.

Те не виждат миналото за няколко секунди.

Те прекарват **цяла нощ в него**.

**В следващата част:** хотелът във France, в който четирима британци спят през 1979 г., плащат сметката и две седмици по-късно не могат да открият сградата.