ТОЙ БЯГА ОТ ОХРАНАТА ПРЕЗ 2006 И ИЗЛИЗА ПРЕЗ 1967

2006 година. Liverpool. Младеж, известен като Sean, е преследван от security guard след shoplifting incident. Това не е идеалният свидетел. Според местните разкази той има проблеми с наркотиците и полицията го познава. Но точно историята му се превръща в една от най-подробните Bold Street легенди.

Sean бяга през центъра и влиза в Brooks Alley. Според версията, публикувана по-късно, усеща силно стягане в гърдите. Очаква охранителят да излезе зад него.

Но никой не идва.

Sean излиза от alley и веднага вижда, че Liverpool изглежда грешно. Големи roadworks, които знае, че трябва да са там, са изчезнали. Автомобилите са стари. Хората са облечени с дрехи, които не разпознава като модерни. Светофарите и shopfronts са различни. Вади мобилния си телефон.

Няма сигнал.

Според най-известния вариант Sean стига до newspaper kiosk близо до Liverpool Central и поглежда Daily Post.

Датата е Thursday, 18 May 1967.

Liverpool Echo действително публикува историята през 2007 г., а по-късни източници цитират точно тази дата като част от разказа.

Sean изпада в паника и тръгва обратно. Когато стига друга част от улицата, телефонът внезапно получава сигнал. Модерните хора и автомобили се връщат. В една версия той все още може да погледне назад и да вижда част от стария Liverpool, сякаш двете години съществуват едновременно на различни участъци.

Но най-силното твърдение идва от преследвача.

Tom Slemen, който популяризира много от Liverpool time-slip историите, твърди, че security guard е казал, че Sean просто изчезнал след влизането в alley. Slemen твърди още, че интервюира Sean четири пъти и той запазва една и съща версия. Това обаче остава информация, предадена от Slemen, а не независимо публикувано полицейско разследване.

И Sean не е последният.

В друга Bold Street история студентка, наричана Jane, говори по mobile phone, когато разговорът прекъсва. Когато поглежда нагоре, вижда horses, carriages, mud, straw и хора във Victorian clothing. След около минута всичко се връща.

Друга млада жена, Imogen, според разказа влиза в Mothercare, купува baby clothes на необичайно ниски цени и се опитва да плати с card. Персоналът гледа картата объркано и казва, че не я приема. На следващия ден Imogen се връща с майка си.

Mothercare го няма.

На мястото е bank.

Магазинът действително е съществувал там години по-рано.

Проблемът е същият: почти всички свидетели са анонимни или с малки имена, а историите идват чрез по-късни разкази.

Но ако са измислени, защо толкова много от тях се концентрират около **едно и също място**?

Bold Street.

И точно това кара някои изследователи да се запитат дали time slip не е събитие в човешкия мозък...

а характеристика на определена географска точка.

**В следващата част:** защо едни и същи места се появяват отново и отново и какво би означавало, ако миналото не е изчезнало, а съществува едновременно с настоящето.