12 УЧЕНИ СЕ ОПИТВАТ ДА НАСТРОЯТ ИСТОРИЯТА

Pellegrino Ernetti твърди, че Chronovisor не е чудо, построено от един монах. Според него проектът включвал дванадесет специалисти по физика, електроника и други области. Най-шокиращите имена, които по-късно се свързват с екипа, са Enrico Fermi и Wernher von Braun. François Brune повтаря тази версия в книгата си за Ernetti, но няма независимо свидетелство нито от Fermi, нито от von Braun, че машината е съществувала. Fermi умира през 1954 г., Gemelli през 1959 г., а когато Chronovisor става публична сензация през 1972 г., двама от ключовите предполагаеми участници вече не могат да бъдат разпитани.

Самата машина според Ernetti не приличала на DeLorean или портал. По-скоро на огромен експериментален телевизор. Система от антени приемала остатъчните сигнали, електронни блокове ги филтрирали, а екран възстановявал картина. Чрез контролите можели да се задават място, време и дори конкретен човек. В интервюто, което италианското списание La Domenica del Corriere публикува на 2 май 1972 г., принципът е обяснен чрез идеята, че звуковите и светлинните вълни се преобразуват, но никога напълно не се унищожават. Това няма призната физична основа, която да позволява подобно възстановяване, но именно така Ernetti описва механизма.

Според разказите първо експериментират с по-близки исторически периоди, защото сигналът трябвало да бъде по-лесен за локализиране. Появяват се имената Mussolini и Napoleon. После отиват по-назад. Ernetti твърди, че чувал реч на Cicero пред Roman Senate и че устройството можело да следва конкретна историческа личност, ако операторът успее да намери нейната уникална звукова и визуална „следа“.

Ако това е вярно, историческата наука става почти ненужна. Не спориш как е звучал Cicero. Пускаш го. Не реконструираш древен Rome. Гледаш го. Но всички тези сцени имат един огромен недостатък: знаем предварително, че Cicero е съществувал, знаем речите му, знаем Napoleon. Нищо от това не доказва машина.

Затова идва истинският тест. Ernetti избира нещо, което човечеството вече **няма**. Пиеса на Quintus Ennius, поставена през 169 година преди Христа. Заглавието е Thyestes. До XX век от нея са останали само фрагменти. Ernetti твърди, че настройва Chronovisor към самото представление, гледа актьорите в древен Rome и записва репликите, които са били изгубени повече от две хилядолетия.

Ако текстът е истински, това би било първото проверимо доказателство за машината.

Само че филолозите го прочитат.

И започват да намират неща, които човек през 169 година преди Христа не би трябвало да е написал.

**В следващата част:** изгубеният Thyestes, текстът на Ernetti и следите, които водят не към древен Rome, а към книги от XX век.