ИЗГУБЕНАТА ПИЕСА, КОЯТО МАШИНАТА ВЪРНАЛА

169 година преди Христа. В Rome се играе последната известна трагедия на Quintus Ennius — Thyestes. Ennius е една от фундаменталните фигури в ранната Latin literature, но текстът не оцелява. Днес са известни само отделни фрагменти, запазени в цитати на по-късни автори. Дори Cicero споменава произведението. Тоест имаме перфектната цел за Chronovisor: знаем, че пиесата е съществувала, но никой през XX век не разполага с пълния текст.

Ernetti твърди, че екипът настройва машината към Rome и успява да намери самото представление. На екрана виждат актьорите, чуват Latin и той започва да транскрибира репликите. Получава се текст от повече от сто реда, представян като изгубената трагедия. Ако в него имаше архаични езикови форми и конструкции, които учените не познават, но по-късно се потвърдят от независими археологически находки, това би било сензация от мащаба на Rosetta Stone.

Вместо това текстът става едно от най-силните доказателства срещу Chronovisor.

Филолозите забелязват, че езикът не изглежда като автентичен Ennius. А ново академично изследване от 2026 г. стига още по-далеч: анализът проследява големи части от предполагаемо неизвестния Thyestes до преводи и обратни преводи на Greek поетични и музикални текстове, достигнали до Ernetti чрез модерни антологии. С други думи, изреченията не изглеждат извлечени от 169 година преди Христа. Изглеждат сглобени през XX век.

Това е огромен проблем, защото Thyestes не е странична история. Точно той трябва да бъде проверимото доказателство, че Chronovisor може да носи информация, която никой съвременен човек не притежава. Ако текстът е конструиран, най-силният тест се проваля.

Но Ernetti вече е направил още по-голямо твърдение. Според него машината е използвана не само за Roman theatre. Екипът започнал да се връща назад към Jerusalem през I век. Опитали се да открият Jesus сред огромното количество хора и събития. В по-късния разказ Ernetti казва, че наблюдавал Gethsemane, предателството на Judas, процеса, пътя към Golgotha и разпятието. Това вече не е просто археология. Ако работи, устройството може да покаже едно от най-важните религиозни събития в човешката история такова, каквото действително се е случило.

И през 1972 г. светът получава нещо, което изглежда като доказателство.

Черно-бяла снимка.

Лице на човек в агония.

Твърдението е, че това е Jesus Christ, заснет не от художник, а от самото минало.

Само няколко месеца по-късно читател намира същото лице.

Но не в Jerusalem.

В италиански храм.

**В следващата част:** снимката на Christ от Chronovisor и откритието, което почти унищожава цялата легенда за една нощ.