СНИМКАТА НА CHRIST, КОЯТО ОБИКАЛЯ ITALY

2 май 1972 година. Италианското La Domenica del Corriere публикува четири страници за машина, която уж може да фотографира миналото. В центъра е Pellegrino Ernetti. А най-силният образ е черно-бяло лице на разпънат Christ. За читателя посланието е невероятно: това не е картина на художник и не е реконструкция. Представя се като образ, възстановен от реалното разпятие чрез Chronovisor. Именно публикацията превръща дотогава почти неизвестната история в международна сензация.

Ernetti по-късно разказва на François Brune, че чрез машината е наблюдавал много повече от един кадър: агонията в градината, Judas, процеса и Calvary. Твърди дори, че събитията са били заснемани. Ако това е вярно, някъде би трябвало да съществува визуален архив на последните часове на Jesus, направен две хилядолетия след самото събитие.

Само че още през същата 1972 година идва ударът.

Читател на Giornale dei Misteri изпраща снимка, купена като евтин сувенир от Sanctuary of Merciful Love в Collevalenza близо до Perugia. На нея има дървена скулптура на разпнатия Christ. Когато изображението бъде обърнато огледално, лицето, сенките, светлината и композицията практически съвпадат със снимката, приписана на Chronovisor. Източниците посочват скулптурата на Lorenzo Coullaut Valera като произход на изображението.

Това не е малка грешка. Това е точно предметът, който трябва да убеди света, че машината съществува. И той изглежда като преработена фотография на модерна скулптура.

Защитниците на легендата по-късно предлагат различни версии: че публикуваната снимка не е истинският кадър; че журналистите са използвали заместител; че Ernetti не е разрешил оригиналното изображение да бъде показано. Има и важна подробност — в първоначалната публикация историята около снимката е предадена чрез анонимен Signor X и журналистически посредници, което прави веригата на произход още по-мътна.

Но за доказателствата резултатът е разрушителен. Thyestes показва следи от модерна конструкция. Снимката на Christ съвпада със съвременна скулптура. Никой независим учен не демонстрира устройството. Двете най-силни доказателства се сриват.

Тук обикновено историята трябва да приключи.

Само че Ernetti не се отказва от основното твърдение.

И François Brune продължава години наред да разговаря с него. След смъртта му публикува книга, в която настоява, че зад фалшивите или проблемни доказателства остава реална история за секретна машина.

А има още една много странна подробност.

Пет години **преди** предполагаемите експерименти на Ernetti вече е публикувана science fiction история за устройство, което показва миналото на екран.

И приликите са неудобно близки.

**В следващата част:** E for Effort от 1947 година и въпросът дали Chronovisor е секретна технология или една невероятно добре развита научнофантастична идея.