АКО Е БИЛ ИСТИНСКИ, КЪДЕ Е СЕГА?

Pellegrino Ernetti умира на 8 април 1994 година. След него не се появява Chronovisor. Няма лабораторна снимка, няма техническа схема, няма компонент, който независим физик да изследва. От предполагаемите дванадесет учени публично се назовават само няколко, а най-известните не оставят потвърждение. Никой независим свидетел не демонстрира устройството. Това е най-тежкият факт срещу цялата история.

После идват доказателствата. Снимката на Christ практически съвпада с модерна скулптура от Collevalenza. Thyestes показва следи от текстове и антологии на XX век. Преди предполагаемото създаване на машината вече съществува E for Effort, science fiction история за устройство, което показва миналото. Ако разглеждаме само проверимите факти, Chronovisor изглежда много повече като изграден мит, отколкото като изгубена технология.

И все пак историята не умира.

Основната причина е човекът зад нея. Ernetti има истинска биография на Benedictine musicologist, занимава се с ancient music и Gregorian chant и не изчезва веднага след сензацията. François Brune твърди, че разговаря с него многократно и че Ernetti поддържа историята за устройството. През 2002 г. Brune издава Le nouveau mystère du Vatican, а през 2003 г. италианското издание за Cronovisore отново връща машината в публичното пространство.

Конспиративната версия използва точно липсата на физическо доказателство като част от историята. Chronovisor бил разглобен. Частите били разделени. Данните били засекретени. Учените били обвързани с мълчание. Vatican никога не го признал, защото една работеща машина би дала на притежателя ѝ невъзможна власт.

Но тук трябва да остане границата: няма надежден документ, който да доказва, че Chronovisor се намира в Vatican Apostolic Archives, под St. Peter's Basilica или в секретна база. Това са по-късни надстройки върху легендата.

И въпреки това самата идея е смразяваща.

Ако миналото може да бъде наблюдавано, историята никога не е приключила. Всяка дума, която казваш днес, може един ден отново да бъде чута. Всяко престъпление може да бъде гледано. Всяка тайна среща може да бъде възстановена.

Chronovisor изисква машина.

Но има друга група истории, в които машината липсва.

Обикновени хора вървят по улица. Влизат в магазин. Минават през определено място. И изведнъж автомобилите около тях са от 50-те. Дрехите са различни. Магазини, които отдавна са разрушени, отново стоят там.

Няколко минути по-късно всичко се връща.

Те не гледат миналото през екран.

Според собствените им разкази физически са **вътре в него**.

Има случаи от Liverpool, Versailles и други места, които десетилетия се разказват като time slips.

Ако Chronovisor е телевизор към миналото...

Time Slip е моментът, в който телевизорът те поглъща.

**Следва:** TIME SLIPS: ХОРАТА, КОИТО СЛУЧАЙНО ВЛИЗАТ В ДРУГО ВРЕМЕ