Най-странното при тези истории е, че обикновено не започват с възрастен човек под хипноза. Започват с малко дете, което изведнъж казва неща като „това не е истинският ми дом“, „имам друга майка“, „преди бях голям“ или започва да описва как според него е умряло.
Повече от половин век изследователи от Division of Perceptual Studies към University of Virginia събират точно такива случаи. Архивът им включва над 2500 деца от различни части на света. И при много от тях се повтаря един от най-интересните детайли — историите започват около две-тригодишна възраст.
НЕ НА 15. НЕ НА 30. А КОГАТО ДЕТЕТО ЕДВА ЗАПОЧНАЛО ДА ГОВОРИ.
Ian Stevenson, а по-късно Jim Tucker, се интересуват най-вече от спонтанните твърдения. Не от истории, извлечени чрез хипноза. Stevenson дори предупреждава, че регресията може да създава смесени или въображаеми спомени. Затова най-ценни за изследването са случаите, при които родителите записват думите на детето преди да бъде открит човекът, за когото то твърди, че си спомня.
Методът изглежда прост. Първо се записва какво казва детето: име, град, семейство, професия, навици, начин на смърт. После се проверява дали действително е съществувал починал човек, чийто живот съответства на тези твърдения.
И ТОЧНО ТУК СЛУЧАЙНОСТТА ЗАПОЧВА ДА СТАВА ПО-ТРУДНА ЗА ОБЯСНЕНИЕ.
Някои деца настояват, че познават непознати хора. Други показват силни страхове, свързани с начина, по който твърдят, че са починали. При приблизително 30% от архивираните случаи изследователите отбелязват рожден белег или вродена аномалия, която семейството свързва с травма на предполагаемия предишен човек. В отделни случаи Stevenson сравнява тези белези с медицински документи, полицейски записи и аутопсии.
Има и още един модел: спомените обикновено отслабват. Когато детето достигне училищна възраст, много от историите постепенно избледняват. Детето започва да живее настоящия си живот и понякога дори вече не помни онова, което е разказвало няколко години по-рано.
Това само по себе си не доказва прераждане. Възможни са семейно влияние, случайни съвпадения, предварително чута информация и грешки на паметта.
Но някои случаи са много по-трудни.
Един от тях започва с двегодишно американско момче, което нощ след нощ се буди с един и същи кошмар.
Самолетът му гори.
Японците са го свалили.
А момчето твърди, че преди да бъде дете, отново се е казвало James.
ПОСЛЕ НАЗОВАВА САМОЛЕТОНОСАЧ.
И човек, който действително е служил на него.
В следващата част: ДВЕГОДИШНИЯТ JAMES LEININGER — ДЕТЕТО, КОЕТО ТВЪРДИ, ЧЕ Е ЗАГИНАЛО КАТО ПИЛОТ ПРЕЗ 1945 Г.
Източници
По документирани случаи и изследвания, разглеждащи твърденията за спомени от предишен живот.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 01 от 07 · поредица
