ДЕТЕ СЕ РАЖДА С ДВА БЕЛЕГА. МЪЖЪТ, КОГОТО ТВЪРДИ, ЧЕ Е БИЛ, Е

ДЕТЕ СЕ РАЖДА С ДВА БЕЛЕГА. МЪЖЪТ, КОГОТО ТВЪРДИ, ЧЕ Е БИЛ, Е ЗАСТРЕЛЯН НА СЪЩИТЕ МЕСТА

Ian Stevenson не започва като мистик.

Той е психиатър и професор в University of Virginia. И след десетилетия работа с деца, които твърдят, че помнят предишен живот, забелязва нещо, което го отвежда в много по-странна посока.

Част от децата имат рождени белези или дефекти.

А понякога те съвпадат с начина, по който предполагаемият предишен човек е бил ранен или убит.

В архива на University of Virginia приблизително 30 процента от случаите включват подобен физически белег. Stevenson не се задоволява само с разказа на семейството. Когато е възможно, търси аутопсии, медицински документи, полицейски протоколи и свидетели.

Един от публикуваните случаи е на момче, родено с два различни белега на главата.

Отзад — малък и кръгъл.

По-напред — по-голям и неправилен.

Момчето твърди, че помни живота на учител, който е бил застрелян отзад.

В медицинските данни малката рана съответства на мястото на входа на куршума, а по-голямата — на изхода.

Друг случай е още по-труден за гледане.

Дете се ражда само с остатъци от пръсти на дясната ръка. То започва да говори за момче от друго село, което е загубило пръстите си в машина за рязане на фураж.

И такова момче действително е съществувало.

В друг случай момиче има необичайна белезникава област от белег, която почти обикаля цялата глава. То твърди, че помни живот на човек, претърпял операция на черепа. Stevenson нарича този белег един от най-необичайните, които е изследвал.

Тук трябва да сме много внимателни.

Съвпадението не доказва причината.

Рождени белези и вродени дефекти имат биологични обяснения, а при ретроспективно търсене винаги съществува риск човек да вижда модел, защото го търси.

Именно затова по-силните случаи са онези, при които има документация за раната, преди изследователят да прави заключения.

Stevenson посвещава на темата двутомно изследване от над 2000 страници. Не защото е решил проблема, а защото смята, че количеството на подобни съвпадения е достатъчно голямо, за да бъде проучено, вместо автоматично отхвърлено.

Но тялото е само единият тип следа.

Другият е много по-опасен за обяснение със случайност.

Информация, записана ПРЕДИ да бъде открит предполагаемият предишен човек.

И тук идва случаят на тригодишната Swarnlata Mishra.

Момиче, което минава през непознат град и казва на шофьора:

Завий натам.

Там е моята къща.

После описва дома.

Семейството.

Синовете си.

И когато старото семейство най-накрая идва, те умишлено се опитват да я излъжат.

В следващата част: момичето, което разпознава бившия си съпруг сред непознати и отказва да приеме човек, когото нарочно ѝ представят като нейния син.