ЗАЩО ТОЧНО БЪЛГАРИЯ?

Когато една държава е малка, най-лесно е да решим, че никой голям не се интересува от нея. Но България стои между Европа и Азия, на Черно море, до Турция, близо до Близкия изток, върху транспортни, енергийни и военни маршрути. Това не е конспирация. Още американски дипломатически документи от Студената война говорят за значението на географското положение на България, а един документ от 1980 г. стига до формулировката, че ако Москва отслабне, София може да се превърне в „prime target“ за западно влияние. Днес НАТО също определя Черноморския регион като стратегически важен.

И точно тук започва теорията.

Според нея след края на Студената война големият въпрос никога не е бил кой ще завладее България с армия. В края на XX век това вече е скъпият начин. Много по-евтино е държавата да остане формално независима, но икономиката ѝ, елитите ѝ, стратегическите решения и ключовите ѝ ресурси постепенно да се впишат в система, от която излизането става почти невъзможно.

НЕ Е НУЖНО ДА ЗАВЛАДЕЕШ ЕДНА ДЪРЖАВА.

ДОСТАТЪЧНО Е ДА КОНТРОЛИРАШ ПОСОКАТА Ѝ.

Според тази конспиративна линия силна България би била неудобна не защото някакъв таен център „мрази българите“, а защото самостоятелната държава има способността да казва „не“. Собствена индустрия означава избор. Собствена енергетика означава избор. Контрол върху ресурсите означава избор. Демографска сила означава избор. Елити, които не зависят от външно финансиране или одобрение, също означават избор.

Затова теорията обръща въпроса.

Ами ако целта никога не е била България да бъде унищожена?

Ами ако целта е била да остане точно тук, със знаме, парламент и правителство, но постепенно да загуби инструментите, с които една държава защитава собствен интерес?

НЕ ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИШ БЪЛГАРИЯ.

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИШ СПОСОБНОСТТА Ѝ ДА БЪДЕ НЕЗАВИСИМА.

И ако тази теория има начало, то според привържениците ѝ то не е 10 ноември 1989 г. Нишките тръгват много по-назад. Към Москва. Към Лондон. Дори към българския царски двор.

И към един човек, който ще управлява страната повече от три десетилетия.

В следващата част: ТОДОР ЖИВКОВ — ЧИЙ ЧОВЕК Е БИЛ?