Сега съберете цялата картина.
През 1990 г. населението на България е приблизително 8,72 милиона души. През 2024 г. Световната банка отчита около 6,44 милиона. Това е спад от над 2,2 милиона души. Причините са много — ниска раждаемост, висока смъртност, застаряване и миграция. Числото само по себе си не доказва план.
Но конспирацията не гледа само числото.
Тя гледа посоката.

Преходът.
Приватизацията.
Емиграцията.
Външните икономически модели.
Донорските мрежи.
Ресурсите.
Медиите.
Експертните среди.
Историческата памет.
И задава един неприятен въпрос.
АМИ АКО РЕЗУЛТАТЪТ НЕ Е СЛУЧАЕН?
Това не означава непременно, че някъде съществува стая, в която десет души са написали „план за унищожаване на България“. Конспиративната теория, която проследихме, е по-различна. Според нея глобалната власт не работи непременно чрез една заповед. Тя работи чрез интереси, зависимости, институции, капитали и хора, които често дори нямат нужда да се познават помежду си.
ТЪМНАТА ДЪРЖАВА МОЖЕ БИ НЕ Е В СОФИЯ.
СОФИЯ МОЖЕ БИ Е САМО ЕДИН ОТ ВЪЗЛИТЕ Ѝ.
Тук се връщаме към началото.
Защо България?
Защото географията ѝ е важна.
Защото има ресурси.
Защото е мост между региони.
Защото през 1989 г. се оказва от страната на губещия блок точно когато световната система се пренарежда.
И според теорията най-добрият начин да контролираш такава държава не е да я окупираш.
А да я оставиш сама да изпълнява ограниченията на системата, в която си я поставил.
НЕ ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИШ БЪЛГАРИЯ.
ДОСТАТЪЧНО Е ДА Я НАПРАВИШ ЗАВИСИМА.
Зависима от чужд капитал.
Зависима от чужди технологии.
Зависима от чужди пазари.
Зависима от външни институции.
И постепенно достатъчно слаба, че всяко нейно „не“ да стане прекалено скъпо.
Но има още един слой.
Паметта.
Според най-крайната версия на теорията една нация не се обезсилва само когато загуби индустрия или население. Тя се обезсилва, когато започне да губи усещането кои са нейните собствени интереси, откъде идва и какво може да бъде.
АКО ЕДИН НАРОД ЗАБРАВИ КОЙ Е, НЯМА НУЖДА НЯКОЙ ДА ГО ПОБЕЖДАВА.
И така стигаме до последния въпрос.
Не кой е министър-председател.
Не кой е президент.
Не коя партия ще управлява четири години.
А:
КОЙ УПРАВЛЯВА ХОРАТА, КОИТО УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ?
Може би отговорът е „никой“ и наблюдаваме хаотичния резултат от милиони отделни решения.
А може би точно това е най-съвършеният вид система — такава, в която никога не виждаш цялата пирамида, защото всеки вижда само етажа над себе си.
Източници
Потребителски архив / готов текст от Gmail
Публикувано по предоставения авторски текст.
Част 07 от 07 · поредица