Тук конспирацията изведнъж спира да бъде само за тайни срещи, фондации и политически контакти. Тук стигаме до нещо, което може да се претегли в тонове.
Челопеч.
През 2024 г. според собствената годишна информация на Dundee Precious Metals мината преработва 2,14 милиона тона руда. Получени са 142 923 тона златно-меден концентрат, съдържащ 116 266 тройунции злато, 209 837 унции сребро и 13 458 тона мед. Отделно са произведени 252 668 тона пиритен концентрат с още 50 764 унции злато.
Това са данни на самата компания.
Но през 2014 г. проф. Вълко Гергелчев поставя друг въпрос. В свое интервю той твърди, че в българските руди освен злато, сребро и основните метали има още десетки компоненти, които също могат да бъдат отделяни при последваща металургична преработка. Това е негово експертно твърдение и не означава, че Dundee официално отчита търговски добив на „40 редки метала“.
Но въпросът остава.
РУДАТА Е БЪЛГАРСКА.
КОНЦЕНТРАТЪТ НАПУСКА БЪЛГАРИЯ.
ФИНАЛНАТА ПРЕРАБОТКА СЕ ПРАВИ ДРУГАДЕ.
КОЙ ЗНАЕ ПЪЛНАТА СТОЙНОСТ НА ВСИЧКО ВЪТРЕ?
Сметната палата също е откривала проблеми в държавния контрол върху концесията. При одита за 2011–2013 г. тя посочва, че Dundee е платила дължимото по договора концесионно възнаграждение — над 22,6 млн. долара — но същевременно определя контрола на концесията като недостатъчно ефективен и заключава, че вече сключените договори не постигат по-справедливо разпределение на ползите между концесионер и държава.
Точно това прави Челопеч толкова важен за нашата теория.
Не защото можем да измислим фантастична сума.
А защото държавен одит сам поставя въпроса за разпределението на ползите.
И има още една интересна биографична връзка. Brian Greenspun е директор на Dundee от 2014 г., а официални документи на компанията посочват, че през 90-те е бил назначен от президента Bill Clinton в White House Commission on Small Business. Това не доказва, че Clinton е контролирал Dundee или че е бил член на борда. Не е бил. Но показва колко естествено корпоративният и политическият свят могат да се пресичат чрез едни и същи хора.
ЕДНА КОМПАНИЯ МОЖЕ ДА Е ЧАСТНА.
НО ХОРАТА В ГЛОБАЛНИЯ БИЗНЕС НЕ ЖИВЕЯТ ВЪВ ВАКУУМ.
И ако теорията за зависимата България търси материален резултат, Челопеч е идеалният въпрос:
Когато ресурсът е тук, но огромна част от икономическата верига продължава извън страната, кой в крайна сметка държи по-силната позиция?
В следващата част: КОЙ УПРАВЛЯВА ХОРАТА, КОИТО УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ?
Източници
Потребителски архив / готов текст от Gmail
Публикувано по предоставения авторски текст.
Част 06 от 07 · поредица