1990 г. България е икономически разтърсена и търси нов модел. Правителството на Андрей Луканов кани американски икономисти начело с Ричард Ран и Роналд Ът да изработят стратегия за преход към пазарна икономика. Получава се документ от стотици страници с идеи за приватизация, финансова стабилизация, пазарни реформи и промяна на стопанския модел. Самите Ран и Ът по-късно отхвърлят тезата, че техният план е „унищожил България“, и твърдят, че голяма част от предложенията им въобще не са приложени така, както са ги формулирали.
Но според конспирацията истинският въпрос не е кой ред от плана е изпълнен.
Въпросът е кой започва да пише правилата.
ПЪРВО ПРОМЕНЯШ ИКОНОМИЧЕСКИЯ МОДЕЛ.
ПОСЛЕ ПРОМЕНЯШ ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА СРЕДА.
ПОСЛЕ ОСТАВЯШ НОВАТА СИСТЕМА САМА ДА ВЪЗПРОИЗВЕЖДА СЪЩИТЕ ХОРА.
Тук идва George Soros и мрежата „Отворено общество“. Реалността е достатъчно интересна и без да ѝ приписваме тайни сили. Институт „Отворено общество – София“ работи в България от началото на прехода и през годините развива програми в образование, право, права на човека, публични политики, медийна среда и граждански сектор. Неговите собствени годишни отчети описват именно такъв тип дейности.
По-късно идват и други големи донорски структури. „Америка за България“ официално посочва, че разпределя приблизително 20 млн. долара годишно, финансира организации, университети, училища, културни институции и проекти за гражданския сектор, а американският посланик участва в борда като негласуващ liaison към правителството на САЩ. Самата фондация се определя като независима, непартийна и неполитическа.
И точно тук теорията задава своя най-силен въпрос.
Не „Сорос назначава министри“.
Това би било твърдение, за което няма доказателство.
А нещо по-фино.
Какво се случва, когато десетилетия наред външни донори финансират част от организациите, експертите, обучението, публичните кампании, медийните и гражданските проекти, от които после излизат хора, участващи в обществения живот?
НЕ Е НУЖНО ДА КОНТРОЛИРАШ МИНИСТЪРА ДНЕС.
АКО МОЖЕШ ДА ВЛИЯЕШ ВЪРХУ СРЕДАТА, ОТ КОЯТО ЩЕ ИЗЛЯЗАТ УТРЕШНИТЕ ЕКСПЕРТИ.
Това не доказва таен команден център. Но точно затова теорията е толкова устойчива: тя не търси подписана заповед. Тя гледа екосистемата.
Кой финансира?
Кой обучава?
Кой определя кое е „добра практика“?
Кой създава езика, по който държавата започва да мисли за самата себе си?
И след икономиката, медиите и институциите идва нещо много по-материално.
Земята.
Рудата.
Златото.
В следващата част: ЧЕЛОПЕЧ — КЪДЕ ОТИВА БОГАТСТВОТО?
Източници
Потребителски архив / готов текст от Gmail
Публикувано по предоставения авторски текст.
Част 05 от 07 · поредица