В разказите, събрани от Нютън, има случаи, при които обичайното възстановяване не е достатъчно. Увреждането според пациентите е толкова дълбоко, че не може просто да се премахне като петно от енергията.
Тогава се обсъжда крайна процедура.
Да бъде запазена малка, но устойчива част от първоначалната душевна структура, а около нея постепенно да се изгради нова енергийна основа. В един от случаите съотношението е описано почти като формула: една част от старото ядро и девет части нова енергия.
Това звучи като унищожаване на личността. Нютън задава именно този въпрос.
Според отговора на пациента не се променя онова, което прави душата самата себе си. Запазват се най-дълбоките ѝ качества, паметта за наученото и способността да носи отговорност. Променя се само онази част, която вече не може да бъде възстановена.
С други думи: не става дума за подмяна на човек, а за опит той да не бъде изгубен напълно.
Но дори такава процедура не завършва с незабавно завръщане към нов живот. Душата трябва първо да приеме помощта и да участва в собственото си възстановяване.
А какво се случва, ако откаже?
В следващата част: СПОРЕД НЮТОН ДУШАТА МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ ПОМОЩ — И ДА ОСТАНЕ САМА КОЛКОТО ПОЖЕЛАЕ.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 04 от 07 · поредица
