Selim описва последния етап от възстановяването почти като инженерна проверка. Тъмните блокажи вече са премахнати, празните участъци са запълнени и структурата е възстановена. Но това според него още не означава, че душата може да бъде освободена.
Първо трябва да издържи натиск.
Около нея според случая се създава симулирано поле от негативна енергия — нещо като течна обвивка, която притиска възстановената структура от всички страни.
Целта е проста:
ДА ВИДЯТ ДАЛИ ОТРИЦАТЕЛНАТА ЕНЕРГИЯ ЩЕ ПРОНИКНЕ ПРЕЗ ПОПРАВЕНИТЕ МЕСТА.
Ако проникне, ремонтът не е достатъчно здрав.
Процедурата продължава.
Ако структурата издържи, според Selim следват допълнителни въздействия със звук, вибрационна музика, светлина и цветове. Едва тогава възстановителите започват внимателно да планират следващото въплъщение.
И тук има още една интересна подробност: следващият живот според Нютън не се избира произволно. Търси се тяло и среда, които няма веднага да ударят точно същите слаби места, преди душата да е готова да се справи с тях.
На пръв поглед всичко това прилича на духовна болница.
Но остава въпросът от първата част:
АКО СИ ПРИЧИНИЛ УЖАСНИ НЕЩА, ТОВА ЛЕЧЕНИЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ Е?
Според Нютън — лечение.
Но не и прошка без последствия.
Той пише, че действията в някакъв момент трябва да бъдат „поправени“ чрез бъдещ опит. При крайна жестокост душата може да остане изолирана за огромен период. В други случаи може да избере бъдещ живот, в който сама да преживее от другата страна вида болка, която преди е причинявала.
Нютън нарича това кармичен растеж, не възмездие.
И тук трябва да остане най-важното уточнение от цялата поредица.
СТРАДАНИЕТО НЕ ДОКАЗВА, ЧЕ НЯКОЙ „СИ ГО Е ЗАСЛУЖИЛ“.
Нютън изрично твърди обратното. Според неговия модел душа без подобна минала вина може доброволно да приеме изключително тежък живот, за да развива определени качества или да помага на други.
Затова системата му не позволява проста формула:
лош живот = наказание.
„Градът на сенките“ всъщност се оказва много по-различен от мястото, което заглавието предполага.
Няма демони.
Няма вечен огън.
Няма окончателно осъждане.
Има увреждане, възстановяване, избор, изолация, отказ от помощ, нов шанс и отговорност.
Най-странното е, че според Нютън дори душите, които са стигнали най-далеч в разрушителното поведение, не са отписани завинаги.
Но никой не може просто да натисне „изтрий“ върху стореното.
И така остава въпросът, който е много по-неудобен от идеята за ад:
АКО НЯМА ВЕЧНО НАКАЗАНИЕ, НО ТРЯБВА НЯКОГА НАПЪЛНО ДА РАЗБЕРЕШ ВСИЧКО, КОЕТО СИ ПРИЧИНИЛ НА ДРУГИТЕ — КОЕ Е ПО-ТЕЖКО?
Да бъдеш наказан отвън?
Или един ден да видиш собствения си живот без нито едно оправдание?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 07 от 07 · поредица
