След тежък живот някои души според разказите на Нютън не искат веднага да се върнат при духовната си група. Не защото са изпратени в наказателна килия, а защото не могат да понесат срещата със спомена за това, което са направили или преживели.
Те се отдръпват.
Пациентите описват това като доброволна изолация — място без обичайните разговори, без натиск и без задължение някой да бъде „поправен“ за определен срок.
Според Нютън помощта не работи, ако душата не е готова да я приеме. Затова възстановителите не принуждават. Те чакат, наблюдават и оставят възможност за връщане.
Това не означава, че няма последствия. Споменът остава, а възстановяването може да продължи изключително дълго. Но в тази система отказът не е окончателна присъда.
Той е пауза.
Когато душата отново поиска контакт, според пациентите започва бавен процес: преглед на преживяното, възстановяване на енергията и подготовка за нов живот.
Точно тук Нютън прави важно разграничение. Не всяка тежко засегната душа е била извършител на зло. Понякога увреждането идва от преживяна жестокост, а не от причинена такава.
Следващият случай в поредицата е за човек, когото Нютън нарича Achem — и за възстановяване, което според него може да продължи между 25 и 50 земни години.
В следващата част: 25 ДО 50 ГОДИНИ В „КАМЕРА ЗА СЪН“ — НО ACHEM НЕ Е БИЛ ЗЪЛ.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 05 от 07 · поредица
