Според привържениците на версията за отравяне всичко се крие в шест дни. Защото инфарктът убива внезапно или пощадява. А цар Борис се разпада бавно, ден след ден, под очите на най-добрите лекари на две държави. И нито един от тях не успява да спре това, което се случва.
15 август 1943 г. Самолетът на царя каца в България след срещата с Хитлер. Полетът е дълъг, над планини, на голяма височина, и пътниците дишат през кислородни маски. Според една от най-разпространените версии точно тогава царят получава отровата. Маската е германска, самолетът е германски, екипажът е германски. Привържениците на тази версия казват, че по-тих начин да отровиш човек няма.
ОТРОВАТА МОЖЕ ДА Е БИЛА В ЕДИН ДЪХ ВЪЗДУХ.
В следващите дни царят изглежда уморен, но работи. Посещава Рила, разхожда се, според спомените на близките му изкачва и Мусала. Дава аудиенции. Няма нищо, което да подсказва какво предстои. И точно тук поддръжниците на теорията поставят първия си въпрос. Мусала е най-високият връх на Балканите, почти три хиляди метра. Човек с болно сърце, готово да спре, трудно изкачва такъв връх дни преди смъртта си. А царят го прави. Ако сърцето му е било толкова слабо, защо никой от лекарите не го е предупредил? И защо той самият не е усетил нищо? После, на 24 август вечерта, идва ударът. Силни болки, висока температура, повръщане. Състоянието му се влошава толкова бързо, че дворецът вика помощ от Германия.
Следват дни, които хората около него описват като кошмар. Царят е в съзнание, после губи съзнание. Температурата скача. Лекарите правят каквото могат, но болестта не прилича на нищо познато. Според някои описания кожата му посинява, а лекарите говорят за проблеми с черния дроб. Сърцето се бори. Царица Йоанна не се отделя от леглото му. Синът му Симеон, на шест години, не разбира защо баща му не излиза от стаята. Пред двореца се събират хора. Свещениците в църквите четат молитви за здравето на царя. Вестниците мълчат, а правителството се опитва да скрие колко зле е положението. В коридорите на двореца българските и германските лекари спорят тихо, на различни езици, без да стигнат до общ отговор.
ШЕСТ ДНИ НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ НЕ МОГАТ ДА КАЖАТ ОТ КАКВО УМИРА ЦАРЯТ.
На 28 август следобед всичко свършва. Цар Борис III умира на 49 години. Аутопсията е направена бързо и в заключението стои онова, което правителството иска да чуе. Тромбоза. Сърцето е спряло. Няма убиец, няма заговор, няма въпроси.
Но още тогава ги има хората, които не вярват. Сред тях са самите лекари, повикани от Германия. Това, което двама от тях записват насаме, години по-късно ще излезе наяве в дневник, който не е бил предназначен за чужди очи. И в него стои дума, която обръща цялата история.
Кои са лекарите на Хитлер до леглото на царя и какво знаят, е в следващата част. Ако искаш да видиш цялата картина, поредицата е подредена в сайта. Линкът е в профила.
Част 03 от 07 · поредица
