Някои тайни не се пазят в архивите. Пазят се в гробовете. И ако около смъртта на цар Борис III наистина има убийство, най-голямото доказателство е било тялото му. Затова поддръжниците на теорията задават въпрос, който звучи страшно просто. Защо, когато идва новата власт, тя не оставя мъртвия цар на мира?
Цар Борис е погребан на 5 септември 1943 г. в Рилския манастир, както е искал. Преди това пет дни хиляди хора минават покрай ковчега му в катедралата „Св. Александър Невски“. Опашките стигат далеч по улиците на София. Хората плачат на колене. За тях той е „Цар Обединител“. Цар, който не е изпратил синовете им на фронта.
ХИЛЯДИ ПЛАЧАТ ЗА ЦАРЯ. НОВАТА ВЛАСТ ИСКА ДА ГО ЗАЛИЧИ.
През 1946 г. по нареждане на комунистите гробът в манастира е разкопан. Останките на царя са извадени и пренесени тайно в малък параклис в парка на двореца „Врана“ край София. Без церемония. Без свидетели. Осем години по-късно, през 1954 г., по заповед на Вълко Червенков параклисът е взривен и заравнен със земята. Тялото на последния български цар изчезва. И до днес никой не знае къде е.
Когато след 1989 г. парламентарна комисия започва да търси останките, намира само едно нещо. Сърцето на царя, запазено в стъклен съд в парка „Врана“. През 1993 г. сърцето е върнато и погребано отново в Рилския манастир, на възстановения гроб. Кой го е извадил от тялото, кой го е скрил и кой го е пазил през всичките тези години, остава неясно. Сякаш някой е знаел, че един ден истината ще трябва да има поне едно доказателство. Днес пред гроба в манастира всеки ден спират поклонници и палят свещи. Малцина знаят, че под плочата няма цар. Има само сърце.
ТЯЛОТО ИЗЧЕЗВА. ОСТАВА САМО СЪРЦЕТО.
Днес съвременната наука може да намери следи от отрова в косъм, в кост, в тъкан, десетилетия след смъртта. Останките на други известни личности са били изследвани и са дали отговори. Но при цар Борис няма какво да се изследва. Тялото е унищожено. Остава само сърцето, на което официалната версия приписва смъртта.
Има и още нещо, което хората в България помнят. Предсказанието, приписвано на ясновидката Преподобна Стойна. Когато през 1925 г. царят оцелява след покушение, тя казва, че куршум няма да го вземе. Че друг край го чака. Осемнайсет години по-късно краят идва. Не от куршум.
Нека подредим всичко. Един цар казва „не“ на Хитлер. Две седмици по-късно е мъртъв. Германските лекари пишат за същата отрова, която е убила друг балкански лидер. Лекарят, който знае най-много, се самоубива преди Нюрнберг. Хитлер обвинява Италия, а сестрата на царицата умира в Бухенвалд. Децата на царя сочат Изтока. Регентите са разстреляни. А тялото е взривено.
Ако цар Борис е починал от инфаркт, защо някой е положил толкова усилия никой никога да не може да го провери? И кой е човекът, който е спасил сърцето му?
Пиши в коментарите кой според теб е убил царя.
Част 07 от 07 · поредица
