Ако попиташ на улицата в България кой е убил цар Борис, повечето ще кажат Хитлер. Но хората, които имат най-голямо право да знаят, казват друго. Княгиня Мария Луиза, дъщерята на Борис, смята, че баща ѝ е отровен „от Изток“. Не от нацистите. Не от англичаните. А синът му Симеон, последният български цар, допуска, че зад смъртта може да стои съветското НКВД.
За Москва 1943 г. е годината на обрата. Червената армия печели при Сталинград и Курск и гледа към Балканите. Сталин отдавна иска България в своята сфера. А на пътя му стои един човек. Цар, който е обичан от народа си, умее да лавира между големите сили и вече търси изход към англичаните и американците. Ако България мине на страната на Запада, Сталин губи Балканите.
ЗА СТАЛИН ЦАР БОРИС Е ПРЕЧКА, А НЕ СЪЮЗНИК.
Привържениците на тази версия напомнят, че съветското разузнаване има агенти навсякъде в София и че НКВД е майстор на тихите убийства. Москва има и своя специална лаборатория за отрови, която по-късно става известна като „Камерата“. Тя създава вещества, които убиват бавно и изглеждат като естествена смърт. Точно като шестте дни на царя. Години по-късно бивши съветски офицери от разузнаването ще признаят, че подобни операции срещу неудобни лидери и емигранти не са били изключение. Те са били метод. А методът винаги е един и същ: смърт, която лекарите обясняват с болест.
И после идва най-силният аргумент. Какво става с България след смъртта на Борис?
На престола сяда шестгодишният Симеон. Страната се управлява от регентски съвет, брат му княз Кирил, премиерът Богдан Филов и генерал Никола Михов. Без Борис България губи посоката. Опитите за изход от войната са закъснели и объркани. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, страна, която нито веднъж не е изпратила войници срещу него. Няколко дни по-късно Червената армия влиза в страната. На 9 септември властта се сменя. И Москва получава точно това, което иска, без да изстреля нито един куршум.
БЕЗ ЦАРЯ БЪЛГАРИЯ ПАДА В РЪЦЕТЕ НА МОСКВА ЗА ПО-МАЛКО ОТ ГОДИНА.
А после идва разплатата. На 1 февруари 1945 г. така нареченият Народен съд осъжда на смърт тримата регенти. Още същата нощ княз Кирил, брат на царя, е разстрелян заедно с Филов и Михов. С тях са разстреляни министри, депутати, генерали, съветници на двореца. Хората, които са били около царя в последните му дни. Хората, които може би са знаели нещо.
Скептиците казват, че това е отмъщение на новата власт, а не прикриване на убийство. Но поддръжниците на версията питат: защо почти всички, които биха могли да свидетелстват, изчезват толкова бързо?
А най-страшното тепърва предстои. Комунистите не спират до живите. Те посягат и на мъртвия цар.
Какво се случва с тялото на цар Борис и как сърцето му оцелява, е в последната част.
Част 06 от 07 · поредица
