Представи си, че лекарят, когото викат да спаси царя ти, е човек, който по-късно ще прави опити върху затворници в концлагер. Звучи като сюжет на филм. Но това не е теория. Това е част от реалната история около смъртта на цар Борис III. И според мнозина в нея се крие ключът към цялата загадка.
Когато състоянието на царя рязко се влошава, от Германия в София пристигат лекари. Единият е Рудолф Зайц. Другият е професор Ханс Епингер от Виена, един от най-известните специалисти по вътрешни болести в Европа и експерт по отровите. Двамата са до леглото на царя в последните му дни. И двамата присъстват, когато се търси отговор от какво е умрял.
ДО ЛЕГЛОТО НА ЦАРЯ СТОИ ЧОВЕК, КОЙТО ПОЗНАВА ОТРОВИТЕ НАЙ-ДОБРЕ В ЕВРОПА.
И тук идва документът. Германският военен аташе в София, полковник фон Шьонебек, води дневник. В него той записва какво мислят германските лекари. Според записа те вярват, че царят е починал от същата отрова, която Епингер е открил две години по-рано при аутопсията на гръцкия диктатор Йоанис Метаксас. Метаксас умира внезапно през януари 1941 г., в разгара на войната с Италия, след кратко боледуване.
И тук има едно съвпадение, което настръхва. Метаксас е човекът, който през октомври 1940 г. казва „не“ на Мусолини, когато Италия иска да влезе с войските си в Гърция. Гърците и до днес празнуват този ден като „Деня на Охи“, деня на „Не“. Три месеца по-късно Метаксас е мъртъв. Две години по-късно цар Борис казва своето „не“ на Хитлер. Две седмици по-късно и той е мъртъв.
Двама балкански лидери. Двама неудобни мъже в най-опасния момент на войната. И според германските лекари, една и съща отрова.
ЕДНА ОТРОВА. ДВА БАЛКАНСКИ ЛИДЕРА. ДВЕ ВНЕЗАПНИ СМЪРТИ.
Ако германските лекари наистина мислят така, защо официалното заключение остава „тромбоза“? И защо никой не разследва? Привържениците на теорията отговарят, че истината е била опасна за всички. Ако Германия признае, че съюзникът ѝ е отровен, ще трябва да обясни кой го е направил. А ако го е направила самата тя, никой няма да го каже. Българското правителство също мълчи. То е съюзник на Германия, а страната е пълна с германски войници. Да обвиниш Берлин в убийството на царя през 1943 г. означава да подпалиш война в собствения си дом.
После идва съдбата на самия Епингер. През 1944 г. той участва в опити в концлагера Дахау, където на затворници дават да пият морска вода. След войната е призован да свидетелства на Нюрнбергския процес срещу нацистките лекари. Но не стига до залата. През септември 1946 г. Епингер се самоубива с отрова във Виена.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗНАЕ НАЙ-МНОГО ЗА ОТРОВАТА, УМИРА ОТ ОТРОВА.
Каквото е знаел за смъртта на цар Борис, той го отнася в гроба. А Хитлер, ако се вярва на дневника на неговия министър на пропагандата, вече има свой отговор. И той не сочи към Берлин.
Кого обвинява Хитлер, е в следващата част.
Част 04 от 07 · поредица
