Според тези, които не вярват на официалната версия, най-голямото доказателство за тайната на Тунгуска е това, което липсва. Защото ако от небето е паднал камък, голям колкото сграда, той трябва да е някъде. А един човек прекарва години в тайгата, за да го намери. И се връща с празни ръце.
Името му е Леонид Кулик. Той е най-големият специалист по метеорити в Съветския съюз. През 1921 г. попада на стара вестникарска бележка за огромен „камък от небето“, паднал в Сибир, и от този ден Тунгуска става неговата мания. Убеден е, че там лежи желязна грамада от стотици тонове. Съкровище за науката и метал за държавата. Шест години чака разрешение. Чак през 1927 г. Академията на науките най-сетне го изпраща.
ДОРИ ЕВЕНКИТЕ ОТКАЗВАТ ДА ГО ЗАВЕДАТ ДО МЯСТОТО.
Пътят е влак, шейни, пеша, по замръзнали реки. От Ванавара нататък местните водачи спират. Казват, че там живее нещо, което не трябва да се безпокои. Кулик продължава с няколко руски работници и стига до гледка, която никой учен преди него не е виждал. Километри наред легнала гора, подредена като ветрило, всички стволове с върховете навън. Той тръгва срещу посоката на дърветата и стига до центъра. Там гората стои права, мъртва и обгорена.
Около центъра има блата и кръгли ями с вода. Кулик е сигурен, че това са кратерите и че под тях е метеоритът. Връща се през 1928 г. Връща се отново през 1929 г. и остава над година в тайгата. Хората му копаят, отводняват, пробиват замръзналата земя. Една от ямите разкопават докрай. На дъното ги чака не желязо, а стар дънер, дърво, израснало там много преди 1908 г. Ямата не е кратер.
ЧЕТИРИ ЕКСПЕДИЦИИ. ГОДИНИ КОПАНЕ. НИТО ГРАМ МЕТЕОРИТ.
През 1938 г. Кулик заснема района от самолет. Снимките показват огромна пеперуда от повалени дървета, но не показват отговор. Подготвя нова експедиция, но започва войната. Отива доброволец на фронта, попада в плен и умира в немски лагер през 1942 г. Отнася със себе си всичко, което е подозирал, но не е успял да докаже. Хората, които са работили с него, го описват като човек, обсебен от една мисъл. Месеци наред живее в блатата, сред комари, глад и болести, и не се отказва. До края вярва, че е на крачка от отговора. Ямата, която разкопава докрай, и до днес се нарича Сусловската фуния. В нея няма нищо.
Скептиците казват, че тялото просто се е разпаднало във въздуха. Но поддръжниците на другите версии питат обратното. Ако най-добрият специалист в страната не намира нищо, може би е търсил грешното нещо. Може би там никога не е имало камък. Защото камъкът, колкото и да се разпадне, оставя следа. Желязото не изчезва. А в Тунгуска не остава нищо, което може да бъде вдигнато и показано.
А хората, които са били на мястото онази сутрин, през цялото време са казвали точно това. Че от небето не е паднал камък. Че е слязъл бог.
Какво разказват евенките, е в следващата част. В TikTok частите лесно се губят, а в сайта историята е подредена от началото. Линкът е в профила.
Част 02 от 07 · поредица
