Август 2004 г. От Красноярск идва новина, която обикаля света. Експедиция на сибирска фондация, създадена да изучава Тунгуска, обявява, че е намерила на мястото нещо, което учените търсят от осемдесет години. Не камък. Не прах. Според ръководителя ѝ това са части от техническо устройство.
Казва се Юрий Лавбин. Той твърди, че експедицията му е открила необичайни каменни блокове и отломки от изкуствен произход, и ги изпраща за анализ. Версията му звучи още по-смело от тази на Казанцев. Според Лавбин над Сибир през 1908 г. е избухнал извънземен кораб. Но не случайно. Корабът нарочно се е ударил в огромна комета, която е летяла към Земята, за да я унищожи във въздуха и да спаси планетата.
СПОРЕД ЛАВБИН ТУНГУСКА НЕ Е КАТАСТРОФА. ТОВА Е СПАСЕНИЕ.
След първите заглавия новината утихва. Убедителни резултати от анализите така и не стигат до широката публика. Скептиците казват, че това доказва, че находката е нищо. Поддръжниците на теорията питат обратното. Защо никой не продължава да проверява? Защо изследователи, които цял век не намират нито парче, изведнъж губят интерес, когато някой твърди, че е намерил? Според тях историята на Тунгуска се повтаря. Първо има шум, после идва мълчание. Кулик копае, но архивите му години наред не стигат до хората. Томските доброволци мерят радиация, но резултатите им остават в тесни научни кръгове. И всеки път, когато някой се доближи до нещо необичайно, темата сякаш потъва в блатата.
Междувременно официалната наука има своя находка, и тя е истинска. През 1958 г. експедиция на Академията на науките, водена от геохимика Кирил Флоренски, пресява почвата от района. Под микроскопа се виждат милиони малки топчета от стопен метал и стъкло, каквито се образуват, когато нещо изгаря при огромна скорост. По-късно подобни частици са открити и в смолата на дърветата, оцелели от 1908 г. Значи нещо е дошло отгоре и се е разпаднало на прах.
ЕДНО ЕЗЕРО, КОЕТО МОЖЕ ДА ПАЗИ ОТГОВОРА.
През 2007 г. италиански учени от Болоня обявяват, че езерото Чеко, на около 8 километра от центъра, е кратер. Под водата му може би лежи парче от тялото. Но през 2023 г. руски екип от Красноярск, Новосибирск и Казан установява, че Чеко и още две езера наблизо са много по-стари от 1908 г. Отново нищо.
А през 2020 г. руски учени предлагат обяснение, което звучи почти като фантастика. Желязен астероид, широк стотици метри, влиза в атмосферата под много нисък ъгъл, прелита над Сибир като камък, хвърлен по водата, поваля гората с ударната си вълна и отскача обратно в космоса. Ако е така, това обяснява защо няма кратер и няма тяло. Тялото просто никога не е останало на Земята.
ТОВА, КОЕТО ИЗГАРИ ТАЙГАТА, МОЖЕ ДА ЛЕТИ ОЩЕ НЯКЪДЕ ТАМ ГОРЕ.
Кораб, който ни спасява. Астероид, който отскача. Каквато и версия да избереш, тя води до един и същ страшен въпрос. Какво ще стане, ако следващия път не пропусне?
Отговорът е в последната част.
Част 06 от 07 · поредица
