Метеоритите не сменят посоката си. Не летят ниско над гората, не правят завой и не удрят няколко пъти. Но точно това описват част от хората, които са били най-близо до Тунгуска онази сутрин. И според привържениците на необичайните версии техните разкази са най-важното доказателство, което някога е било записано.
Тези хора са евенките, номади, които пасат елени в сибирската тайга. Не четат вестници, не знаят нищо за метеорити и бомби. Описват само това, което са видели и усетили. През 1926 г., година преди Кулик, етнографът Иннокентий Суслов обикаля стойбищата им и записва разказите. За тях не е паднал камък. За тях е слязъл Агди, богът на гръмотевиците.
ТЕХНИТЕ РАЗКАЗИ ЗВУЧАТ КАТО ОПИСАНИЕ НА ВОЙНА.
Двама братя, Чучанча и Чекарен, спят в шатрата си край река, на около 30 километра от центъра. Будят ги трусове и свистене. Вятър вдига шатрата във въздуха заедно с тях и ги хвърля на земята. После идва гръм след гръм. Гората около тях гори и пада. Друго семейство разказва, че е изгубило стадото си. Стотици елени, изгорели или изчезнали, от тях остават само обгорени трупове. Разказват и за старец, който умира от уплаха скоро след това. Във Ванавара хора разказват, че земята се тресе така, че съдовете падат от рафтовете, а стъклата на прозорците се пръсват. На стотици километри по река Ангара лодкари виждат огнено тяло да прелита над главите им и чуват грохот, сякаш стрелят оръдия. Конете падат на колене. Никой от тях не знае какво е видял. Но никой не го забравя до края на живота си.
Някои от евенките са сигурни, че Агди е наказал хората. Други шепнат, че враждуващ шаман е изпратил огъня срещу съседния род. Но всички са съгласни в едно. Мястото е прокълнато. След 1908 г. никой не ловува там. Никой не води чужденци. Когато Кулик пристига, водачите му спират на границата и отказват да направят дори крачка напред.
НАРОД, КОЙТО НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ТАЙГАТА, СЕ СТРАХУВА ОТ ЕДНО МЯСТО В НЕЯ.
По-късно изследователите събират десетки свидетелства от цялата област. И в тях откриват нещо, което не се връзва с падащ камък. Свидетели от различни села описват траекторията на огненото тяло по различен начин, сякаш то е сменило посоката си над тайгата. Описват няколко отделни удара. Описват жега, която идва преди звука. Привържениците на необичайните версии казват, че така не пада метеорит. Така се движи нещо, което някой управлява.
Скептиците отговарят, че разказите са записани осемнайсет години по-късно и че страхът е добавил своето. Но изследователите, които вярват на свидетелите, питат: защо хора, които никога не са се срещали, описват едни и същи странни подробности? И защо точно тези подробности после десетилетия наред остават извън официалните обяснения?
ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ЕДИН ЧОВЕК ЧЕТЕ ТЕЗИ РАЗКАЗИ И ВИЖДА В ТЯХ ХИРОШИМА.
Неговата идея ще превърне Тунгуска в най-известната загадка на Съветския съюз. Ако искаш да видиш цялата картина, поредицата е подредена в сайта. Линкът е в профила.
Част 03 от 07 · поредица
