Ами ако през 1908 г. над Сибир не е паднал камък, а е избухнал кораб? Звучи като фантастика. Но за милиони хора в Съветския съюз тази версия става най-логичното обяснение на Тунгуска. И тя не започва от форум или таблоид. Започва от снимките на един унищожен град.
1945 г. Над Хирошима избухва атомна бомба. Съветските инженери изучават всеки кадър от опустошението. Един от тях е Александър Казанцев, инженер и писател. На снимките той вижда нещо, което го кара да се сети за Сибир. Под самия епицентър стоят прави стълбове и голи дървета, а всичко около тях е пометено. Точно като в центъра на Тунгуска, описан от Кулик.
ДВА ВЗРИВА. ДЕЛЯТ ГИ 37 ГОДИНИ. КАРТИНАТА Е ЕДНА И СЪЩА.
През 1946 г. Казанцев публикува разказа „Взрив“. В него Тунгуска не е метеорит, а ядрен взрив на извънземен кораб, който идва от Марс, има повреда и се опитва да кацне в Сибир. Корабът избухва над тайгата. Разказът е фантастика, но идеята пламва като пожар. Защото изведнъж всичко сякаш се подрежда. Няма кратер, защото корабът избухва във въздуха. Няма метеорит, защото няма камък. Светлите нощи над Европа, жегата преди звука, правите дървета в центъра. Всичко това прилича на ядрен взрив.
Скоро след това не само читателите, а и учени започват да питат: ами ако? През 1958 г. от Томск тръгва група млади учени и студенти доброволци. Години наред ходят в тайгата за своя сметка, търсят радиация, отломки и следи. Нарича се Комплексна самодейна експедиция и за десетилетия през нея минават стотици хора, от студенти до професори. Спят в палатки, носят уредите на гръб, мерят всяко дърво. Не ги води заповед отгоре, а въпросът, който никой не им е отговорил. И донасят резултати, които не могат да бъдат пренебрегнати.
ДЪРВЕТАТА В ЕПИЦЕНТЪРА РАСТАТ ПО-БЪРЗО, ОТКОЛКОТО ТРЯБВА.
Според тях младите борове около центъра растат многократно по-бързо от нормалното. Някои изследователи смятат, че са засекли следи от радиация. Геофизикът Алексей Золотов изчислява, че енергията на взрива не идва само от скоростта на тялото, а сякаш отвътре, от самото него. Точно това очаква човек, ако там е избухнал реактор, а не камък. Скептиците отговарят, че горите след пожар винаги растат по-бързо, защото пепелта тори почвата. Но поддръжниците на теорията отвръщат, че нито един горски пожар не изправя дърветата в центъра като стълбове.
Привържениците на версията за кораба имат и още един въпрос. Защо съветската държава, която контролира всичко, позволява на фантаст да пише за ядрен взрив в Сибир точно в годините, в които самата тя строи атомна бомба? Може би защото идеята отвлича вниманието от нещо друго. Или защото някой иска да види как хората ще реагират на мисълта, че небето може да носи ядрен огън.
А има и хора, които казват, че отговорът не идва от Марс. Че през 1908 г. на Земята живее човек, който твърди, че може да пренася енергия без жици и да унищожава от хиляди километри.
Кой е той, е в следващата част.
Част 04 от 07 · поредица
