ГОДИНИТЕ В АМЕРИКА

Според привържениците на теорията ключът към Дънов не е в това, което проповядва в България. А в годините, за които знаем най-малко.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка край Варна. България все още е под османска власт. Баща му е православен свещеник. Детството му минава в църква, в книги, в разкази за освобождението, което тепърва идва.

През 1888 г., на 24 години, той прави нещо, което за един млад българин от онова време е почти невъзможно. Заминава за Америка. По онова време пътят дотам трае седмици. Малцина българи изобщо са виждали океана.

СИН НА СВЕЩЕНИК. БЕЗ ПАРИ. ЧАК ДО АМЕРИКА.

Там учи богословие в методистка семинария. После учи и медицина. Остава в Съединените щати около седем години. Живее в свят на нови религиозни движения, на спиритизъм, на теософия, на хора, които търсят Бог извън църквите. Америка в края на XIX век е място, където всеки, който има видение, може да събере последователи.

Какво точно прави Дънов в тези години? Кого среща? Какво чете? Документите са оскъдни. А там, където документите мълчат, теориите говорят.

Според някои автори в Америка той се докосва до тайни общества и окултни школи. Според други получава посвещение, за което никога не говори открито. Трети казват, че просто учи, работи и се подготвя. Според учениците му самият той рядко говори за тези години.

Каквото и да е, когато се връща в България през 1895 г., той вече не е същият човек.

ЗАМИНАВА СИН НА СВЕЩЕНИК. ВРЪЩА СЕ УЧИТЕЛ.

Отказва да стане свещеник. Отказва и удобна държавна служба. Изборът изглежда странен за човек с американско образование. Пише и издава книга за науката и възпитанието. Пътува из страната, изследва черепите и лицата на хората, проучва характерите им. Изглежда като учен. Но около него вече се събират хора, които говорят за него като за нещо повече.

Според разказите на учениците му през 1897 г. във Варна той преживява мистично събитие, след което започва открито да говори за мисията си. А през 1900 г. във Варна се събират първите му ученици. Само трима души. Събират се скромно, почти тайно.

От тези трима след няколко десетилетия ще станат хиляди. Без реклама, без пари, без подкрепа от държавата.

Духовната общност, която създава, става известна като Бялото братство. Името звучи като таен орден. За мнозина в онези години точно това е. Хора, които се събират, изучават беседите на своя Учител, стават рано, за да посрещат изгрева, и живеят по правила, различни от тези на църквата и на държавата.

Църквата гледа с тревога. Властите гледат с подозрение. Вестниците пишат за него понякога с насмешка, понякога със страх.

А Дънов отива още по-далеч. В покрайнините на София той и учениците му ще построят нещо, което никоя държава не обича да вижда.

Град в града.

Какво е Изгрев и защо плаши властта, е в следващата част.