СМЪРТТА, КОЯТО ДОЙДЕ НАВРЕМЕ

Според конспиративната версия смъртта на Петър Дънов не е просто краят на един дълъг живот. Тя идва точно навреме за някого.

9 септември 1944 г. В България идва на власт Отечественият фронт. Комунистите поемат контрола над държавата. Започват арести, народни съдилища, разстрели. Всичко, което е различно от официалната доктрина, е под подозрение. Религията. Монархията. Всякакви организации, които имат своя йерархия и свои последователи.

Бялото братство е точно такава организация.

Хиляди членове. Собствена общност в София. Хора във всякакви професии и институции. И Учител, на когото тези хора вярват повече, отколкото на която и да е партия.

ЗА НОВАТА ВЛАСТ ТОВА Е ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВАТА.

Според изследователите още в последните месеци на 1944 г. властите подготвят удар срещу движението и срещу други групи, които се отклоняват от марксистката доктрина. Изгрев е под наблюдение. Учениците са разтревожени. Някои вече усещат, че идва време, в което ще трябва да избират между вярата и сигурността си.

А Учителят е на 80 години.

След бомбардировките той се връща в София, в Изгрев. Изглежда уморен. Близките му разказват, че боледува. На 27 декември 1944 г. Петър Дънов умира.

Само три месеца и половина след 9 септември. Твърде рано, за да види удара. Твърде навреме за онези, които го готвят.

ДЪРЖАВАТА СЕ ГОТВИ ЗА УДАР. УЧИТЕЛЯТ СИ ОТИВА ПРЕДИ НЕГО.

Официално смъртта му е естествена. Човек на 80 години, изтощен от войната, от бягството, от тревогите. Нищо странно. Никакви доказателства за нещо друго.

Но привържениците на теорията подреждат нещата по различен начин. Новата власт има всички причини да иска Учителят да мълчи. Неговото присъствие държи движението живо. Без него то е по-лесно за разбиване. И точно това се случва.

Според някои ученици той сам е знаел, че си отива, и е избрал момента. Според други напрежението, наблюдението и страхът за общността са ускорили края. Според трети има и по-тъмни версии, за които се говори само шепнешком. Документи, които да ги потвърдят, няма.

Но последиците са документирани. След смъртта му учението е подложено на натиск. Издаването на беседите спира. Събиранията са ограничени. Общността в Изгрев постепенно е разпръсната. Според изследователите в продължение на 45 години при комунистическия режим учението е потиснато.

Гробът на Дънов остава в квартал Изгрев. Около него с годините израстват блокове. Но последователите му продължават тайно да идват. Някои продължават тайно и да ходят в Рила през август.

Забранено е. Но не спира. Някои рискуват работата си, за да отидат.

А през 1989 г. режимът пада. И забраненият Учител излиза от сянката.

Какво се случва след това и защо днес милиони хора по света цитират думи, които може би никога не е казвал, е в последната част.