МИСИЯТА НА СЛАВЯНИТЕ

Според конспиративната версия учението на Дънов е опасно не защото говори за Бог. А защото говори за бъдещето на народите.

В беседите си Дънов говори за смяна на епохите. Всяка раса, всеки народ има своя мисия, свое време и своя задача в развитието на човечеството. А в учението му, което изследователите описват като форма на славянски месианизъм, специално място заемат славяните. Според Дънов идва време, в което те ще донесат на света нова култура. Култура на братството, на любовта, на духа.

И най-неочакваното: на българите е отредена особена роля в този процес. Не като завоеватели, а като мост между Изтока и Запада.

ЕДИН МАЛЪК НАРОД. ГОЛЯМА МИСИЯ.

Помисли в какви години говори това. 30-те години на ХХ век. В Германия идва Хитлер. Идеологията му поставя славяните на дъното, като народ, който трябва да служи. В Съветския съюз идва Сталин. Идеологията му отрича Бог, духа и всякакви мисии, освен мисията на партията.

А в София един възрастен мъж с бяла брада спокойно говори, че бъдещето принадлежи на славяните, но не чрез оръжие и не чрез партия. А чрез любов и духовно пробуждане.

И за двете идеологии това е неприемливо. Две системи, които ще погубят милиони, и един старец, който говори за братство.

Разпространяват се легенди, че Дънов е бил в кореспонденция с велики хора от епохата, че са му писали, че са го търсили. Повечето от тези истории никога не са доказани. Но те показват едно: още приживе той е фигура, около която се раждат митове.

А учението му излиза отвъд България. Един от най-близките му ученици, Михаил Иванов, заминава за Франция през 1937 г. Там става известен като Омраам Микаел Айванхов и създава Всемирното бяло братство. Чрез него учението на Дънов стига до Европа, Канада, Латинска Америка. Мнозина чужденци научават за Дънов именно чрез Айванхов.

УЧЕНИЕТО ИЗЛИЗА ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ВРАТАТА ДА СЕ ЗАТВОРИ.

Привържениците на теорията виждат в това план. Като че ли Учителят знае, че скоро в България учението ще бъде задушено. И изпраща едно семе навън, там, където никой не може да го унищожи.

Знаел ли е? Или просто е разбирал времето по-добре от другите?

Според спомените на учениците му в последните години Дънов говори за тежки времена. За война, за разруха, за изпитания, които предстоят на България. И те наистина идват. Войната стига до България с цялата си сила.

1941 г. България влиза във Втората световна война. 1943 г. умира цар Борис III. От края на 1943 г. София е бомбардирана. Изгрев също е застрашен. Учениците отвеждат Учителя извън града, в село в подножието на Витоша. Учението вече е в Париж, когато в София падат бомбите.

А през септември 1944 г. в България идва нова власт.

Власт, за която духовните учители са враг.

Какво се случва с Дънов в последните месеци на живота му, е в следващата част.