КОДЪТ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Според привържениците на теорията Дънов не води учениците си в Рила, за да се разходят. Води ги там, защото мястото е важно.

Седемте рилски езера са поредица ледникови езера, разположени едно над друго на височина над 2000 метра. Днес са едно от най-посещаваните места в България. Но в онези години до тях се стига трудно, с дни пеша, с багаж на гръб. И въпреки това всяко лято при тях отива лагер на Бялото братство. Палатки, огньове, беседи, ранни изгреви.

Дънов говори за езерата като за второто по сила енергийно място в България. Не обяснява напълно какво има предвид. Учениците му приемат думите като истина. Някои от тях по-късно разказват, че там усещат нещо, което трудно описват с думи.

ЗАЩО ТОЧНО ТАМ? ЗАЩО ТОЧНО СЕДЕМ?

Числото седем се среща във всички стари учения. Седем небеса, седем дни на творението, седем ноти, седем цвята в дъгата. За езотериците езерата не са случайно седем. Те са стълба. Всяко езеро има свое име и според учението свое качество. Изкачването от едното към другото е като изкачване на съзнанието. Имената им звучат почти символично: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро.

И там, на ливадите край езерата, учениците играят паневритмия.

Паневритмията изглежда като кръгов танц. Двойки, които се движат в голям кръг под музика. Музиката е композирана от самия Дънов. Движенията съчетават елементи, близки до евритмията на Рудолф Щайнер, и мотиви от българските народни танци. Но за Дънов това не е просто танц. Той я нарича наука. Наука за хармонията между човека и Вселената. Мелодиите се учат наизуст и се предават от поколение на поколение.

ТАНЦЪТ НЕ Е ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ. ТОЙ Е ЗА НАСТРОЙВАНЕ.

Всяко движение има значение. Изгревът, слънцето, лъчите, пробуждането, мира. Привържениците казват, че ако се изпълнява правилно, паневритмията свързва човека с природните сили. Скептиците виждат в нея просто гимнастика с музика. Но и едните, и другите признават, че има нещо въздействащо, когато видиш стотици хора в бяло да се движат в кръг в абсолютна тишина между репликите на музиката.

Денят, в който се събират най-много хора, е 19 август. Според Дънов това е Божествената нова година. Началото на нов духовен цикъл. И днес, почти век по-късно, на тази дата при езерата идват хиляди. Не само българи. Французи, руснаци, латиноамериканци, японци.

Всяка година. Без изключение. Дори в годините, в които им е забранено.

Защото за един период от 45 години в България това наистина е забранено.

Но преди да стигнем до забраната, трябва да разберем какво казва Дънов за бъдещето. И защо според някои то е опасно и за Хитлер, и за Сталин.

Защото Учителят говори за мисия. Не само на хората. А на славяните.

Какво е тази мисия и защо учението излиза от България точно навреме, е в следващата част.