ОСЛЕПЯВА НА 7 — И ТОГАВА ЗАПОЧВА ДА „ВИЖДА“

Преподобна Стойна е родена като Стойна Димитрова през 1883 г. в Хазнатар, Серско. Детството ѝ не започва като легенда. Започва като живот на обикновено българско момиче в едно тежко и несигурно време. После идва болестта. Около седемгодишна възраст тя прекарва едра шарка и ослепява. За едно дете това би трябвало да е краят на целия свят, началото на абсолютна тъмнина. Но при Стойна точно там започва голямата история.

ТЯ ГУБИ ОЧИТЕ СИ.

И СПОРЕД ХОРАТА ОКОЛО НЕЯ ТОЧНО ТОГАВА ПОЛУЧАВА ДРУГО ЗРЕНИЕ.

Ослепяването ѝ по-късно се превръща в централната ос на цялата ѝ легенда. Защото в народната памет слепотата не я прави по-слаба, а я отделя от обикновения свят. Все едно физическите очи се затварят, за да се отвори нещо друго. По-късните разкази твърдят, че Стойна започва да усеща хората по необичаен начин, да знае неща за тях, да вижда болестите им, състоянията им, скритите им страхове. Точно това е причината в следващите десетилетия толкова хора да започнат да я търсят.

Тук е и голямата разлика между сухата биография и работещата история. Защото ако просто кажем „тя ослепява“, това е факт. Но ако влезем в начина, по който народната памет обработва този факт, получаваме нещо много по-силно. Не една жена без зрение. А жена, която според свидетелствата вижда отвъд видимото. И именно затова около нея започват да се натрупват разкази, че знае кой идва при нея, преди да са му казали името, че разпознава болката на човека, преди да е чул какво ще каже, и че вижда това, което другите носят в себе си.

КОГАТО НЕ МОЖЕШ ДА ВИДИШ ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА ПРЕД ТЕБ,

А ВСЕ ПАК ЗНАЕШ КОЙ Е ТОЙ,

ТОГАВА ЛЕГЕНДАТА ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЖДА САМА.

Това е и причината Стойна да не бъде помнена просто като „сляпа жена от миналото“. Тя е помнена като човек, при когото слепотата е станала част от дара. И ако при Ванга разказът за слепотата също е централна тема, то при Стойна това се случва по-рано, по-тихо и почти като тъмна предварителна сянка на всичко, което по-късно България ще свързва с пророчиците си.

Но според самото житие най-голямата промяна не идва само със слепотата.

Идва, когато тя започва да твърди, че не е сама.

Че при нея идва някой.

И че този някой се нарича Свети Георги.