ЗАЩО ХИЛЯДИ Я НАРИЧАТ СВЕТИЦА, А ЦЪРКВАТА НЕ Я КАНОНИЗИРА?

Това е големият финал на цялата история. Преподобна Стойна е почитана от безброй хора. Те ходят на гроба ѝ. Влизат в стаичката ѝ. Оставят снимки, молби и надежди. Говорят за нея като за светица. Разказват за помощ след смъртта ѝ, за чудеса, за сила, която още присъства на мястото. И въпреки това Българската православна църква никога не я канонизира официално.

ТЯ Е СВЕТИЦА ЗА ХОРАТА.

НО НЕ И ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР.

Защо? Защото точно тук се сблъскват два различни свята. От едната страна е народната вяра – тази, която пази истории, свидетелства, чудеса и лични преживявания. От другата е официалната църковна рамка, която гледа много по-предпазливо на ясновидството, на хората, около които се развиват полумагични представи, и на фигури, към които вярващите започват да се обръщат почти като към заместител на тайнствата и свещеническото служение. Именно затова част от православните автори са критични към култа около Стойна.

Но точно тази напрегната граница е причината образът ѝ да е толкова силен. Ако беше просто локална светица, призната и подредена в канона, тя щеше да бъде друга история. Ако беше просто селска лечителка, забравена след смъртта си, също щеше да е друга история. Стойна остава между двете. Между официалното и народното. Между молитвата и пророчеството. Между църквата и мистиката. Между живота и легендата.

НЕЙНАТА СИЛА Е ИМЕННО В ТОВА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИБРАНА ЛЕСНО В ЕДНА КАТЕГОРИЯ.

Тя е жена, която ослепява и после започват да казват, че вижда повече от другите. Жена, която твърди, че разговаря със Свети Георги. Жена, живяла 33 години в малка стаичка над църква. Жена, към която идват с последна надежда. Жена, за която се разказва, че дори Ванга е гледала с особено уважение. И жена, която почти век след смъртта си продължава да кара хората да пътуват към Златолист.

Може би затова последният въпрос не е дали е била „истинска светица“ според един или друг критерий.

Истинският въпрос е друг.

КАКВО ТРЯБВА ДА ИМА В ЕДИН ЧОВЕК, ЗА ДА ОСТАНЕ ЖИВ В ПАМЕТТА НА ХОРАТА ТОЛКОВА ДЪЛГО, ЧЕ ДОРИ СЛЕД СМЪРТТА МУ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВЯРВАТ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИМ ПОМОГНЕ?