ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА, КОЯТО Я Е ПОЗНАВАЛА, ЖИВЯ ДО 101

Един от най-силните елементи в историята на Преподобна Стойна е, че тя не е останала само в предания без лице. Има хора, които са живели достатъчно дълго, за да разкажат какво са помнели от нея. Най-силното име тук е Мария Крушомикова. Като момиче тя е била около Стойна и по-късно е представяна като последния жив човек, който я е познавал лично и е помагал край нея. Мария достига 101 години и оставя разкази, които по-късно влизат и в документални материали.

ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е САМО „ЕДНА ЖЕНА КАЗАЛА“.

ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВ МОСТ КЪМ САМАТА СТОЙНА.

Точно такива свидетели държат подобни истории живи. Не защото „доказват чудото“ по научен начин, а защото пренасят човешката памет през почти цял век. Когато един човек, който е виждал Стойна, стигне до дълбока старост и още говори за нея, легендата получава плът. Изведнъж Преподобна Стойна вече не е просто мъгляв образ от началото на XX век. Тя става човек, до когото някой реално е стоял, работил, слушал и запомнил.

Тук влизат и разказите за чудесата. Истории за изцеления, за хора, които тя „прочита“ без да ги вижда, за турски паша, когото спира със знание за болните му деца, за дете, което уж оживява пред иконата. Част от тези истории са по-късни и трябва да бъдат разказвани внимателно като предания, а не като сигурни факти. Но това не ги прави безсилни. Напротив. Те показват колко силно мястото и името ѝ продължават да действат върху хората.

ИМА ЖЕНИ, КОИТО УМИРАТ И ИЗЧЕЗВАТ.

ИМА И ТАКИВА, КОИТО УМИРАТ И ОСТАВАТ ДА ЖИВЕЯТ В ПАМЕТТА НА ЦЕЛИ СЕЛА, РЕГИОНИ И ПОКЛОННИЦИ.

Точно това се случва със Стойна. След смъртта ѝ стаичката, гробът и църквата не опустяват. Напротив. Те започват да се превръщат в място на постоянно поклонение. И когато видиш колко дълго оцелява тази памет, започваш да разбираш защо хиляди хора я наричат светица, дори без официално решение на Църквата.

Но тук идва и най-голямото напрежение в цялата история.

Народът я е издигнал.

Църквата – не.