„ЩЕ ИЗГЛЕЖДАМ МЪРТВА. НЕ МЕ ПОГРЕБВАЙТЕ.“

Сред всички истории за Преподобна Стойна има една, която звучи най-тъмно и най-необяснимо. Според старите разкази тя предупреждавала хората около себе си, че понякога ще изпада в състояние, в което ще изглежда като умряла. Казвала им да не я погребват, колкото и безжизнена да изглежда. В някои версии това състояние трае няколко дни. В други – цели седем. И когато човек чуе такава история, първият му инстинкт е да я отхвърли като фолклорна украса. Само че именно тя се повтаря в различни разкази около живота ѝ.

ЩЕ БЪДА КАТО МЪРТВА.

НО НЯМА ДА СЪМ УМРЯЛА.

Тук е важно как го поднасяме. Не като доказан медицински факт. А като централна част от преданието. Според разказите свещеникът пазел стаята, докато тя била в това състояние. А след като минело определеното време, Стойна се връщала. За едни това е било доказателство, че преживява особен духовен преход, нещо като излизане на душата и връщане обратно. За други – свято чудо. А за трети – легенда, родена от религиозно въображение и страхопочитание.

Но независимо как човек го тълкува, тази история казва много за начина, по който са я възприемали околните. Не просто като жена, която говори странни неща. А като човек, за когото животът и смъртта сякаш не са затворени в обикновените граници. Това е и причината в народната памет тя да бъде издигната почти до свръхестествен статус. Лечителството е едно. Предсказанието е друго. Но когато около някого започнат да се разказват истории за временна смърт и завръщане, той вече влиза в съвсем друга категория.

ТУК НЕ ГОВОРИМ САМО ЗА ДАРБА.

ГОВОРИМ ЗА ФИГУРА, КОЯТО ХОРАТА СА ВИЖДАЛИ КАТО ГРАНИЦА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ.

И точно тази граница ще обясни защо по-късно започват да се разказват и още по-странни неща. Че по време на молитва се издигала от земята. Че разговаряла със светци. Че около нея се случвали чудеса, които и днес хора повтарят като свидетелства. Но има и нещо друго, което държи историята ѝ жива. Не само чудесата. А хората, които твърдят, че наистина са я виждали.

И сред тях има едно име, което е безценно.

Мария.

Последният човек, който я е познавал отблизо.