СЛЕД СМЪРТТА ДУШИТЕ ИМАТ ПОЧИВКИ, ПИКНИЦИ И ДОРИ ФЛИРТОВЕ

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън при дълбока хипнотична регресия.

Майкъл Нютън посвещава цял раздел на въпрос, който почти никога не задаваме: какво правят душите, когато не учат, не планират следващ живот и не се срещат със своите наставници? След стотици регресии той описва нещо, което нарича R & R — rest and recreation. Почивка и развлечение.

Според разказите духовният свят не е безкрайно училище, в което всяка секунда се анализират грешките от миналите животи. Пациентите описват кратки почивки, по-дълги периоди на отдих, срещи с приятели, разходки, игри, пътувания и връщане към любими преживявания от Земята.

И причината е странно човешка.

ДУШАТА ПОМНИ КАКВО Е БИЛО ДА ИМАШ ТЯЛО.

Според Нютън след смъртта не изчезва споменът за вкуса на храната, допира, миризмите, плуването, планините, пустинята или морето. Душата помни удоволствието от физическото движение и понякога дори пресъздава бившата си човешка форма, само за да се доближи отново до определено усещане.

Един пациент описва нещо още по-обикновено — почти като междучасие. Групата му се състои от десет души. След края на урока всички се разпръскват и той отива в общо пространство, където души от различни групи просто се срещат и разговарят. Там може да попаднеш на някого, когото не си виждал от няколко живота, и буквално да „сравните бележки“ за това какво сте преживели.

Но според разказите тези случайни срещи понякога имат много по-голямо значение. Можеш да се запознаеш с душа, която един ден ще участва в бъдещ твой живот. В този момент още не решавате кой ще бъде съпруг, приятел, родител или противник. Просто се срещате.

НЯКОИ ОТ ХОРАТА В БЪДЕЩИЯ ТИ ЖИВОТ МОЖЕ ВЕЧЕ ДА СА ТВОИ ПОЗНАТИ.

Друг пациент описва градина, пълна с цветя, и нещо като басейн от възстановяваща течна енергия. Душите се носят в него, почиват и си разказват забавни истории от земните си животи. При по-младите групи атмосферата според Нютън може да стане още по-неформална.

Една жена разказва, че тя и приятелките ѝ се закачат с души от съседни групи. Шегата им е проста: ако момчетата не се държат добре, в следващия живот ще станат техни съпрузи.

Но не всяка душа търси компания. Нютън описва и такива, които използват свободното си време за абсолютна самота. Един пациент нарича себе си Wreathweaver — „Тъкачът на венци“. Когато остане сам, той създава кръгове от енергия и в тях преплита собствените си животи с животите на шестимата си най-близки духовни приятели. За него това не е игра, а форма на дълбока медитация.

Според Нютън някои души търсят именно тази пълна тишина, защото вярват, че така могат да се доближат максимално до Източника, от който произлизат.

Други правят точно обратното.

ВРЪЩАТ СЕ НА ЗЕМЯТА — БЕЗ ДА СЕ ПРЕРАЖДАТ.

Не за да преследват някого. Не за да дават знак на живите. И не защото са „заклещени“ като призраци. Според тези случаи някои просто посещават места, които са обичали приживе.

А един пациент на Нютън има абсолютно конкретно любимо място.

Плажовете на Южна Калифорния.

Той твърди, че се връща там невидим, гледа чайките, влиза в океана и отново се носи върху вълните. Но за да не бъде забелязан от живите, казва, че взима със себе си само около 5% от собствената си енергия.

САМО 5%.

И това води до следващия въпрос: ако вече нямаш физическо тяло — как можеш отново да усещаш океана?

В следващата част:

ТОЙ СЕ ВРЪЩА НЕВИДИМ НА ПЛАЖА В КАЛИФОРНИЯ — И ТВЪРДИ, ЧЕ ОТНОВО „ЯЗДИ“ ВЪЛНИТЕ.