СЛЕД СМЪРТТА ТЕ ПОСТРОЯВАТ ОТНОВО КЪЩАТА, В КОЯТО СА БИЛИ ЩАСТЛИВИ

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън при дълбока хипнотична регресия.

Според Нютън в духовния свят паметта може да се превърне в среда. Не просто да си спомниш стария си дом, а буквално да го пресъздадеш — стаите, улицата, градината, пейзажа и дори собствената си тогавашна външност.

Пациентите описват процеса като създаване чрез концентрирана енергия. Душата държи образа в съзнанието си и го оформя около себе си. При по-сложни конструкции могат да помагат и други души. А когато мястото вече не е необходимо, според разказите то постепенно се разпада.

Това означава, че не говорим за постоянен град.

ГОВОРИМ ЗА СПОМЕН, ПРЕВЪРНАТ В МЯСТО.

Един от най-конкретните случаи е на мъж и съпругата му Erika. В един от земните си животи двамата са обичали малката си къща в Баварските Алпи. След смъртта решават да я имат отново.

Техният енергиен учител помага при началото на конструкцията. Мъжът пази общия модел в съзнанието си, а двама техни приятели — Hans и Elfie, които някога са живели наблизо — помагат с външните детайли.

След това двойката започва интериора.

Той пресъздава библиотеката си.

Erika — кухнята.

Не някаква подобна кухня. Според разказа тя възстановява точно онази, която помни от живота им.

И двамата приемат отново човешките тела, които са имали тогава.

Защо?

Защото не искат просто къщата. Искат целия спомен за времето, в което са били щастливи заедно. Нютън отбелязва, че именно силно свързани партньорски души често описват желание да възстановят местата, където връзката им е била най-силна.

После той стига и до неудобния въпрос: ако пресъздават телата си, възможна ли е физическа интимност?

Според разказите няма истинска човешка нервна система и следователно преживяването не е физически секс в земния смисъл. Но пациентите описват менталното и емоционалното свързване като дори по-интензивно, защото между две души няма същата възможност да скрият чувствата си.

Но в пресъздадения дом може да липсва някой много важен.

Кучето.

Котката.

Конят.

И тук според Нютън има правило: можеш да създадеш образ на животното от паметта си, но това няма да бъде същото животно.

За да бъде ТО, трябва да бъде открита неговата собствена енергия.

А СПОРЕД НЮТЪН ИМА ДУШИ, ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ Е ТОЧНО ТОВА.

В следващата част: КОЙ „НАМИРА“ ПОЧИНАЛОТО ТИ КУЧЕ И МОЖЕ ЛИ ТО ОТНОВО ДА ТЕ ПОЗНАЕ?