Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън при дълбока хипнотична регресия.
Пациентът от Case 51 влиза в Space of Transformation по една много конкретна причина — състраданието. Според него там съществуват отделни потоци от пречистена енергия. Душата мислено избира определено качество и пространството създава преживяването.
Нютън първоначално не разбира защо изобщо трябва да се упражнява състрадание. Ако искаш да помагаш на хора, просто отиваш на Земята и го правиш.
Но точно Земята е проблемът.
В земните си животи този пациент работи като лечител. Той може много силно да усеща чуждото страдание, но няма достатъчно добра граница между съпричастност и поглъщане.
ВМЕСТО ДА УСЕТИ БОЛКАТА — ТОЙ Я ПОЕМА.
Описва себе си почти като гъба. Колкото повече страдащи хора докосва, толкова повече от емоционалния им товар остава в него. Постепенно собствената му енергия се изтощава и към края на живота способността му да помага вече не функционира толкова добре.
Затова между животите не тренира как да стане по-състрадателен.
Тренира граница.
Влиза в концентрирания поток на състраданието и го описва като течен басейн. „Плува“ вътре в самата емоция. Усеща страданието около себе си, но задачата е да остане цял и спокоен, вместо да го превърне в свое.
Формулировката му е силна:
„ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧА ДА БЪДА СПОКОЙСТВИЕ В МОРЕ ОТ НЕСГОДИ.“
Този случай променя и смисъла на цялото „свободно време“ между животите. Почивката и обучението според Нютън невинаги са две отделни неща.
За една душа почивката е океанът.
За друга — старата къща в Баварските Алпи.
За Kimoye — животните.
За Wreathweaver — абсолютната тишина.
А за по-напреднала душа дори играта с енергия може постепенно да се превърне в подготовка за бъдеща духовна специалност.
Space of Transformation е описано като altered reality — временно създадена реалност вътре в самата духовна реалност. Преживяването приключва, но според пациентите наученото остава.
И ако съберем цялата последна поредица по Нютън, картината на живота между животите става много по-различна от традиционната представа за отвъдното.
Според тези случаи душите учат, но и почиват. Срещат стари приятели. Остават сами. Връщат се на любимите си места на Земята. Пресъздават стари домове. Срещат животните, които са обичали. Създават музика, играят, танцуват и експериментират с други форми на съществуване.
НЕ ЧАКАТ СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ. СПОРЕД НЮТЪН МЕЖДУ ДВАТА ЖИВОТА СЪЩО ИМА ЖИВОТ.
И с това приключваме целия ни блок по „Съдбата на душите“ на Майкъл Нютън.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 07 от 07 · поредица
