ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕРОДИ КАТО ЖИВОТНО — СПОРЕД НЮТЪН ДВЕТЕ ДУШИ

ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕРОДИ КАТО ЖИВОТНО — СПОРЕД НЮТЪН ДВЕТЕ ДУШИ СА РАЗЛИЧНИ

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън при дълбока хипнотична регресия.

Kimoye от Case 50 казва нещо категорично: животните имат собствена душевна енергия, но тя не е човешка. Според нейния разказ различните форми на живот са свързани с различни видове енергия, а животинската е по-малка като обем и не толкова многопластова като човешката.

Но после добавя нещо, което обръща сравнението.

Според нея животните притежават качество, с което хората често се борят през целия си живот — приемането. Те не прекарват съществуването си в постоянните човешки въпроси „Кой съм?“, „Колко струвам?“, „Как изглеждам пред другите?“ и „Кой има повече?“. Животното много по-лесно приема средата и мястото си в нея.

Нютън задава логичния въпрос: ако животинската енергия също се развива, може ли след достатъчно време да се превърне в човешка?

Котка → човек?

А човек, който е живял ужасно → животно?

ОТГОВОРЪТ В ТОЗИ СЛУЧАЙ Е: НЕ.

Според Kimoye различните типове душевна енергия не прескачат тази граница. Човешката душа не се наказва с въплъщение в животинско тяло. А животинската не преминава през поредица от животи, докато „завърши“ като човек.

Но домашните любимци са особен случай заради връзката, която създават с нас.

Kimoye описва отношенията между човек и домашно животно като „взаимен обмен“. Животното се отказва от част от естествената си независимост срещу храна, защита, грижа и най-вече привързаност. Именно тази реално преживяна връзка според разказа позволява срещата да продължи и след смъртта.

„БЯХМЕ ПРИЯТЕЛИ В ИГРИТЕ.“

Нютън описва и пациентка, при която отношението към животните продължава през множество животи. Според регресията всичко започва през XVI век в Австрия. Тогава тя е момче в семейство, което убива крави и прасета за пазара. Гледката я травмира толкова силно, че в последващи животи постоянно се връща към грижата и защитата на животни. В настоящия си живот ги нарича „моите деца“.

Но между животите тя прави нещо още по-странно.

ОПИТВА СЕ ВРЕМЕННО ДА СТАНЕ ЖИВОТНО.

Не чрез прераждане. Тя влиза в специално пространство, където според пациентите може временно да изпита чужд тип съзнание отвътре.

Нютън го нарича Space of Transformation.

И животните са само началото.

Защото според разказите вътре можеш да преживееш какво е да бъдеш растение, твърда материя, вода, газ или огън.

Дори нещо, което няма физическа форма.

Емоция.

В следващата част: МЯСТОТО, КЪДЕТО ДУШАТА МОЖЕ ВРЕМЕННО ДА СТАНЕ ЖИВОТНО, ОГЪН, ВОДА — И ДОРИ ЧИСТО ЧУВСТВО.