ПОЧИНАЛОТО ТИ КУЧЕ НЕ ИЗЧЕЗВА — СПОРЕД НЮТЪН ИМА ДУШИ, КОИТО МОГАТ

ПОЧИНАЛОТО ТИ КУЧЕ НЕ ИЗЧЕЗВА — СПОРЕД НЮТЪН ИМА ДУШИ, КОИТО МОГАТ ДА ГО „НАМЕРЯТ“

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън при дълбока хипнотична регресия.

По време на лекция в Ню Йорк жена пита Нютън директно: „Котките имат ли души?“ Той се пошегувал, че тя очевидно има котка. Жената се поколебала, а човекът до нея вдигнал четири пръста.

Четири котки.

Нютън признава нещо важно: никога не е хипнотизирал животно и не твърди, че може лично да установи какво преживява то след смъртта. Но негови човешки пациенти многократно описват срещи с починали животни.

В Case 50 се появява душа, която той нарича Kimoye. Тя не е особено социална и предпочита да прекарва свободното си време с две неща — градинарство и животни.

Кои животни?

КУЧЕТО, КОТКАТА И КОНЯТ Ѝ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЖИВОТ.

Но според Kimoye те не стоят постоянно до нея. Животинските енергии се намират в различни области и когато иска да срещне конкретен любимец, тя не създава негово копие от спомена си.

Повиква Animal Caretaker.

Тя нарича тези специалисти „trackers“ — проследяващи души. Според разказа тяхната задача е да намерят конкретната енергия на определено животно и да я доведат при човешката душа.

Темата става лична и за самия Нютън. Семейството му е имало басет на име Socrates, който живее с тях 15 години. Нютън пита: ако след смъртта може да пресъздаде къща, пейзаж и собствено тяло, защо просто да не създаде Socrates?

Отговорът, който получава, е ключов:

МОЖЕШ ДА СЪЗДАДЕШ КОПИЕ. НО ТО НЯМА ДА БЪДЕ СОКРАТ.

За да бъде точно неговото куче, Animal Caretaker трябва според разказа да открие „искрата“ на конкретната животинска енергия. След това животното може да бъде възстановено във формата, която човекът помни.

И според пациентите то те познава.

Играе с теб.

Остава известно време.

След това отново се връща в собствената си област.

Kimoye твърди, че животните имат отделни общности, които човешките души не разбират напълно. Споменава приблизително разделение между земни, въздушни и водни същества — например китове, делфини и тюлени; врани и ястреби; коне и зебри.

Тогава идва очевидният въпрос.

Ако животното има душа — МОЖЕ ЛИ ЕДИН ДЕН ДА СТАНЕ ЧОВЕК?

И обратното: може ли човек да бъде прероден като животно?

Отговорът на Kimoye е категоричен.

Не.

В следващата част: ЗАЩО СПОРЕД НЮТЪН ЧОВЕК НИКОГА НЕ СЕ ПРЕРАЖДА КАТО ЖИВОТНО — И КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ЕНЕРГИИ.