ДЕСЕТКИ ДУШИ СЕ ВЪРТЯТ В КРЪГ — ДОКАТО НЕ ИЗЧЕЗНАТ В ЕДИН ЕНЕРГИЕН

В ЕДИН ЖИВОТ Я УДУШАВАТ. В СЛЕДВАЩИЯ ТЯ СТАВА ПРОФЕСИОНАЛНА ПЕВИЦА

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата "Съдбата на душите" от д-р Майкъл Нютон при дълбока хипнотична регресия.

Leslie е професионална певица.

Когато идва при Майкъл Нютон, споменава нещо, което той първоначално почти игнорира.

Гърлото и ларинксът ѝ понякога са особено чувствителни.

Логично.

Тя пее професионално.

Нютон го приема като обикновено физическо натоварване.

Докато регресията не стига до една предишна смърт.

В онзи живот Leslie има по-малка сестра.

Баща им принуждава момичето да се омъжи за богат, много по-възрастен и жесток мъж на име Hogar.

Според разказа той я малтретира.

Leslie помага на сестра си да избяга с младия мъж, когото действително обича.

Hogar разбира.

Намира Leslie.

И иска да знае къде е сестра ѝ.

Тя отказва.

Той я бие и измъчва с часове.

Накрая започва да я души.

Leslie разбира, че ще умре.

И точно тогава му дава информация.

Само че нарочно грешна.

Изпраща го в друга посока, за да даде още време на сестра си да избяга.

Hogar я удушава.

После тръгва по фалшивата следа.

Никога не намира бегълците.

Тук Нютон свързва болезнената чувствителност в гърлото на сегашната Leslie с това, което нарича body imprint — отпечатък от травма на предишно тяло.

Това е част от неговата регресионна теория, а не установено медицинско обяснение.

Но реакцията на самата Leslie е много по-интересна.

Когато разбира как е умряла, тя казва:

„Пеенето в този живот е израз на любов, защото гласът ми беше заглушен заради любов в предишния.“

И изведнъж нейната професия придобива съвсем различен смисъл в рамките на разказа.

В един живот гласът приключва със смърт.

В следващия именно гласът става основният начин, по който тя изразява себе си.

Но когато Leslie се връща към духовната си група, разбира нещо друго.

Гласът не е просто земна способност.

Там всяка душа има собствен резонанс.

Нейният е толкова мек и звънлив, че близките ѝ я наричат Bells.

Други звучат като чинели.

Други като леко шумолене.

Тоест музиката при Нютон не е само изкуство.

Тя е част от идентичността.

Но когато много души започнат да звучат заедно, става нещо още по-странно.

Според пациентите те могат буквално да „смесят“ енергията си чрез ритъм и движение.

Нютон описва танц, който започва като кръг.

Ускорява се.

И накрая отделните души почти престават да изглеждат отделни.

В следващата част: танцът, при който десетки души се превръщат в един енергиен вихър — и после отново се разделят.