В ДУХОВНИЯ СВЯТ СПОРЕД НЕГО ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПЕЕ ПЕРФЕКТНО — ЗАТОВА ИМ ТРЯБВА ДИРИГЕНТ
Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата "Съдбата на душите" от д-р Майкъл Нютон при дълбока хипнотична регресия.
На Майкъл Нютон му трябват години, докато открие пациент, който твърди, че има конкретна духовна професия, свързана с музика.
Case 52.

В последния си земен живот човекът е италиански оперен певец през 30-те години.
А между животите?
Musical Director.
Музикален директор на души.
Нютон първо задава най-земния възможен въпрос.
С какви инструменти свирите?
Пациентът отговаря почти небрежно:
Можеш да извадиш какъвто инструмент поискаш „от нищото“.
Но неговата истинска страст не са инструментите.
Гласът.
Той създава хорове.
Нютон веднага възразява.
Ти вече нямаш гласните струни на оперен певец.
Пациентът започва да му се смее.
„Толкова ли отдавна не си бил дух?“
Според него физическото тяло всъщност е ограничението.
Без него диапазонът става много по-голям.
Звукът е по-лек.
По-чист.
И душата не трябва да избира дали да е сопран или баритон.
Може да бъде и двете.
Нютон пита:
Всеки ли може?
Да.
Според пациента всяка душа в хора може да произвежда невероятно високи и ниски тонове и винаги да бъде точно в тоналността.
И точно затова им трябва Musical Director.
Представи си 20 виртуози, всеки от които може да направи почти всичко.
Проблемът вече не е дали могат.
Проблемът е как да ги накараш да го направят заедно.
Самият пациент казва, че не всички души следят цялата композиция.
Те се забавляват.
Импровизират.
Пробват нови неща.
А неговата работа е да държи цялата тази огромна свобода в хармония.
Има и забавен детайл.
Според него именно хората, които на Земята ужасно са искали да пеят, но „са звучали като жаби“, особено много обичат духовните хорове.
Там няма тяло, което да ги ограничава.
Няма неправилно дишане.
Няма гласов диапазон.
Няма фалшив тон.
Но дали този човек е Musical Director само защото е бил оперен певец?
Той признава, че между двете вероятно има връзка.
Само че според Нютон посоката може да бъде обратна.
Може би не е станал музикална душа, защото на Земята е бил певец.
Може би на Земята постоянно е бил привличан към музиката, защото това вече е специалността на душата му.
А когато Нютон го пита защо музиката е толкова важна, отговорът променя цялата тема.
Не за забавлението.
Музиката според него мести самата енергия.
И позволява огромен брой души да комуникират като едно съзнание.
В следващата част: как изглежда хор от стотици души и защо Нютон нарича музикалната мисъл „език на душите“.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 04 от 07 · поредица



