Нютън признава, че когато започва публично да разказва за игрите на душите, някои хора реагират негативно. За тях отвъдното трябва да бъде тържествено, възвишено и сериозно. Идеята, че душите могат да играят на нещо подобно на гоненица, им изглежда почти нелепа.
Той обаче оставя тези случаи в материала си, защото според него сходни описания се появяват при различни пациенти. По-младите души например се гонят — ускоряват по права линия, рязко завиват, спират и се опитват да избегнат останалите. Други създават среди с поляни, висока трева и дървета и комбинират игрите с музика и танци.
Но една дейност е особено необичайна.
BOLT-BANGING.
Две редици души застават една срещу друга. Всяка оформя нещо като топка от собствената си енергия и я изстрелва към отсрещната страна. В началото ударите са сравнително лесни за избягване — високо, ниско, наляво, надясно. После темпото се увеличава.
Накрая пространството между двете групи според пациента прилича на енергийна градушка.
Ако бъдеш ударен, не отпадаш. Няма победител и няма резултат. Просто трябва да реагираш по-бързо при следващия удар. Но пациентът описва и втори слой на играта: когато чуждата енергийна топка го докосне, той усеща нещо от сложността и характера на душата, която я е изпратила.
ТОВА Е ЕДНОВРЕМЕННО ИГРА И УПРАЖНЕНИЕ ДА „ПРОЧЕТЕШ“ ДРУГА ДУША.
Има и друга версия. Две групи се засилват една срещу друга и се сблъскват почти като духовни bumper cars. Енергиите се разпръскват и отскачат, предизвиквайки верижна реакция. Но отново няма победител. Целта според разказа е групата временно да увеличи общото си енергийно ниво.
След това душите се успокояват.
И често започват да танцуват.
Нютън стига до дръзка собствена интерпретация. Възможно ли е някои от игрите, които децата измислят на Земята, да напомнят несъзнателно за подобни духовни преживявания? Той не представя това като доказан факт — това е негово предположение върху разказите.
Но картината вече е много различна от класическото отвъдно.
ДУШИТЕ НЕ СА ПОСТОЯННО СЕРИОЗНИ. СПОРЕД ТЕЗИ СЛУЧАИ ТЕ СЕ ШЕГУВАТ, ИГРАЯТ И СЕ ЗАБАВЛЯВАТ.
И точно тук се връщаме към звука. Защото музиката придружава не само Съвета, възстановяването и обучението. Тя присъства и когато душите просто са заедно.
Но остава един последен въпрос.
Ако няма физически глас — как една душа разпознава точно определен човек сред милиони други?
Според пациентите отговорът е комбинация от светлина и резонанс.
В следващата част: АКО СРЕЩНЕШ БЛИЗЪК ЧОВЕК СЛЕД СМЪРТТА — КАК ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ТОВА Е ТОЙ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 06 от 07 · поредица
